Не ме прегръщай, ако можеш да спреш

Представям ви само прашинка от изобилието думи на  Алесандър Секулов, подредени по извънземен начин. Подгответе се да бъдете зашеметени, да изпитате екстаз от извъндефиниционната реалност, която завихря съзнанието на читателя и го оставя без дъх. Менталното състояние наричам - Копнежът по следващото изречение ... Насладете се ... Извънземно е ...

"Чрез него Тита проумя колко вдъхновяващи са кухините, които добрите автори оставят в историите си, научи се да се впуска във всяко едно от възможните смислови отклонения, да изследва дори най-невероятните лабиринти, подсказани или несъзнателно допускани от писателите. Превърна в хоби откриването на онзи момент, в който мъжът изпуска историята от контрол, когато първоначалното му намерение рухва с цялото си великолепие и старателно подготвен план. Мъжете са истински само в загубите, затова е хубаво да ги срещаш извън историята, мислеше си често Тита." - "Гравьор на сънища"

"Тъмното ѝ тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете ѝ останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята ѝ да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко – истински съкровища. Понякога тъмната ѝ вода утихваше в себе си; разнасяше се тихият шепот на благодарните сълзи. Тогава те, разделени от километри, време и случайни мъже, заставаха на брега, опитваха се да четат йероглифите от сол върху пясъка и знаеха, че това са писма единствено за тях." - "Гравьор на сънища"

"Срещнаха се в бара до пристанището на Амстердам и няколко безпаметни нощи разлистваха телата си с пръсти на слепци, страхуващи се да не би внезапно да прогледнат." - "Колекционер на любовни изречения"

"Шляенето е висша форма на радост от изтичащото време." - "Господ слиза в Атина"

"Често пъти използваше лупа, за да чете любимите си книги - не защото не виждаше, а защото искаше любимите ѝ изречения да се разпадат на думи, думите - на любими букви, буквите - на едва доловими звукове, заглъхващи в притихналата ѝ памет, преди наново да я насеят с образи, предмети, пейзажи, предчувствия и светове." - "Малката светица и портокалите"

"Те са единствените майстори в света, които могат да скроят сън на жена за потъващ в историята ѝ мъж, да го ушият от сатен и невъзможност и да извезат името на мъжа и думата "край" като невидими синоними върху реверите на халата ..." - "Малката светица и портокалите"