Наречена с името Жена...

Да си огън. Любов. Цвете. И магия. От Бог да си наречена със името – Жена.

Сълзите си умело да можеш да прикриваш, да бъдеш за някого пристан. И любима – Една.

Във света – толкова сив и безкраен, винаги с усмивка да посрещаш деня.

Да изгряваш. И с обич – всеотдайна, да отгледаш и възпиташ своите чеда.

От всички земни посоки – да съумееш правилната да избереш.

И въпреки пропастите дълбоки – пътят си с гордост и чест да извървиш.

Да си нежност. Страст. И топла целувка. И със думите си да докосваш в тишината.

Ръцете ти да са начало. Живот. И прегръдка. В тъмното да откриваш невидимият смисъл на нещата.

Да си сътворена да бъдеш обичана и обичаща. Да превръщаш в красива радост и вечност мига.

С поглед чист, любяща и нищо не изискваща, да се наричаш гордо – Майка. Любима.

И Жена.

Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.