На прав път ли сте и как да останете на него?

Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с онзи момент, в който кипи от желание да изпълни зародилата се в съзнанието му идея, но на по-ранен или по-късен етап еуфорията е помрачена от объркване, загуба на надежда или вяра. Надявам се този текст да помогне поне малко това да не се случва.

За да изпълните целта си, има 2 ключови момента:

Първо да изясните сами за себе си каква е конкретната цел. Задайте си въпроса "Какво искам да постигна?" – с колкото по-малко думи успеете да обясните, толкова по-добре. Няма как да стигнете донякъде, като не знаете къде точно отивате.

Второ да сте тръгнали по правилен път, който може да ви отведе до крайната точка, да сте сигурни, че вървите в правилната посока и да се опитвате максимално да скъсите дистанцията до нея.

Приемайки, че целта вече е изяснена, как да сте сигурни, че сте тръгнали по верния път?

1. Чувството за лично удовлетворение

Разсеян, неподреден, импулсивен, нетърпелив човек съм. Често започвам неща със страхотен ентусиазъм и ги оставям недовършени след момента, в който виждам, че започват да се получават. Просто губя интерес, вече не са предизвикателство. Иска ми се да мисля, че съм и някак артистичен човек, оправдавайки с това гореспоменатите минуси, но… Далеч не е сигурно.

Стартирала съм безброй начинания в служебен и личен план, в различни сфери, а списъкът с провалите ми е километричен. Успехите пък са временни – успях и какво? Постигнах целта, получи се страхотно, но това изчерпа начинанието. Успехът е индикация за направена крачка, не знак "стоп" за движението.

Постепенно започнах да осъзнавам, че успехите и провалите сами по себе си не са определящи за целите. Единственото, което има значение е удовлетворението от положените усилия.

Когато си легнете вечер, след поредния ден, в който сте успели или не да изпълните плановете си, поемете си дълбоко дъх, отпуснете се максимално, обърнете се към себе си и се запитайте "Как се чувствам?".

Както вече споменах, не е важно дали сте успели, важно е дали изпитвате онова специфично чувство на удовлетворение, че сте дали всичко от себе си, направили сте максималното според силите си, взели сте правилните решения и можете да посрещнете следващия ден с нови сили и надежди. А кои решения са "правилни"? Тези, които искрено сте вярвали, че са правилни в дадения момент. Дали реално са били от полза за целта или не, ще си покаже по-късно.

2. Ако всички харесват това, което правите, значи го правите грешно

Свят голям – хора различни. С различни разбирания, различни интереси, различен морал. Няма начин всички хора да се харесват по между си. Ако очаквате всички или поне повечето да ви харесват, вероятно трябва да се настроите, че губите себе си. Напасването към чуждите критерии винаги погубва персоналната индивидуалност. Хората не харесват това, което сте, а това, което им показвате с идеята да бъде харесано. Кому е нужно и докога е възможно? В личен план.

В професионален, ако не предлагате качествени услуги, естествено, че няма да бъдете харесвани от клиентите. Ако се развивате добре и предлагате качествени услуги, то няма да бъдете добре приемани от конкуренцията в областа. Отново няма как да се харесате на всички.

Важното е да успеете да пресеете градивната критика сред всички тези чужди мнения. Да, много хора няма да ви харесват – приемете го като нещо нормално, но никога не се самозабравяйте и не игнорирайте чуждото мнение. Винаги премисляйте дали изтъкнатият минус е подплатен с факти, от които можете да извлечете полезна информация или е просто мнение без тежест.

След получена от някого критика си задайте въпросите:

• Кое не му харесва?

• Защо не му харесва?

• Как може да се промени?

• Би ли се получило по-добре с тази промяна?

Ако отговорът на последния въпрос е "не", значи критиката не ви интересува. Ако е "да" – има над какво да поработите и на кого да благодарите.

След като сте попаднали на този верен път, как да се задържите на него?

1. Направете си план/график

Дали ще е като идея в главата ви, надраскано на хвърчащо листче хартия или прилежно описано във файл на компютъра, няма значение. Разделете целта на малки подцели. Приемете я като пъзел, чиито парченца трябва да подредите едно по едно – това ще ви улесни. Да приемем, че целта е торта – просто искате торта, страхотна торта.

Да, единият вариант е да отскочите до най-близкия магазин или да отворите първия попаднал ви сайт и на място да вземете/поръчате някаква торта. Но това е несериозно, що се отнася до обмислени цели. Затова ето друг вариант.

Оставете за момент представата за тортата на заден план. Какво е нужно да уточните преди това?

• Каква торта искате?

• Защо я искате?

• Откъде да я закупите?

• Колко струва тази торта на това място?

• А колко струва същата на другото място?

• Имате ли реална финансова възможност да я закупите?

• Отивате в магазина.

• Купувате я.

• Режете парче от нея (или просто хващате вилицата :)

• Воала! Едва тогава хапвате торта и можете да кажете, че целта е изпълнена.

Малките крачки са далеч по-лесно изпълними от големия скок и оставят усещането, че реално се движите в желаната посока. Мъничкият успех носи надеждата, че големият се приближава все повече и вдъхва нова амбиция. Също така, намалява риска да се объркате и загубите по пътя.

2. Проучвайте и анализирайте

"Умният човек се учи от грешките си, а мъдрият – от грешките на другите". Нямам идея кой го е казал, но е бил прав. Светът се развива, ситуациите се променят, а вие трябва да се адаптирате към промените, за да останете актуални. Търсете информация, говорете с хора, проучвайте нововъведения, интересувайте се постоянно от всичко, свързано с целта ви и стъпките към постигането й.

Премислете случилото се до момента, разделете добрите от лошите попадения сред действията си и извлечете поуката от тях. Ако можехте да върнете времето и да повторите моментите, кое бихте направили по същия начин и кое бихте променили?

Потърсете информация за развитието на други хора, поели по същия път. Как са процедирали те, каква стратегия в какъв момент са избрали, коя се е оказала успешна за тях и коя не. Колкото сте научили от своя личен изминат път, двойно повече можете да научите от чуждия. Възползвайте се!

3. Не работете за одобрение

Ако това, че не всеки ви харесва, е индикация, че сте на верен път, то логично продължаваме с другото – одобрението не гарантира, че сте се задържали на него.

В процеса на работа нагласата ви ще се променя, дори било то под формата на краткотрайна емоция. Полученото одобрение от хората лесно може да ви изкуши да търсите още и още такова. Което от една страна е чудесно, но създава много тънка граница между целта и егото, а тя не трябва да е там. По същия начин липсата на одобрение може да доведе до отчаяние – това също не бива да се допуска.

Тези рискове се избягват, като просто не променяте приоритетите си. Забавните, положителни примери, които давате, не задържат вниманието на хората.

Негативните примери, будещите съжаление, предизвикващи раздразнение или подобни емоции – също. Хората не остават, защото сте ги накарали да се засмеят или да заплачат. Остават, ако сте успели да ги вдъхновите! А най-сигурният начин това да се случи, е да виждат, че си вярвате.

Че имате конкретна цел, в която влагате душата си, имате принципи, от които не отстъпвате, отдали сте се с цялото си сърце на дадената цел. Повярвайте ми, голям процент биха ви подкрепили, не защото вярват в каузата/целта ви, а защото са били вдъхновени от начина, по който вие си вярвате.

Занимавам се със специфична благотворителност, в която често чувам нещо подобно – "Каузата не би ме заинтригувала особено, дори не бих казал, че ми харесва, но много ми харесва начинът, по който работиш за нея!". Одобрението често е било като мираж за мен, но пък критиката… Ох, критиката! Тя е ежедневие. Хората често отричат неща, които не разбират, вместо да опитат да ги разберат и едва след това да решат дали ги приемат или не.

И тук отново идва моментът с пресятата критика. Има разлика между критика и обида. За щастие (в моя случай), мога да кажа, че получавам безброй обиди и символичен брой критики.

Преценете какъв тип са хората, които критикуват и какво точно казват. Не е важно количеството, а качеството им. Критикуват или обиждат? Дали са интелигентни хора, компетентни в областта, която коментират, изказващи обосновано мнение по културен начин с идеята да се стигне до градивен диалог и съответно търсена промяна в действията ви или са от масовия тип "дървен философ, специалист по всичко, казващ нещо, колкото да отчете присъствие" и то по груб начин, целящ единствено да ви засегне. Иначе казано глупаци.

Ако са от първия тип – вие сте късметлии. Тези хора се срещат рядко и дори един от тях е находка. От тези хора може да получите много. Или поне нищо няма да изгубите. Ако ги задържите около себе си, това ще е само във ваш плюс. Когато ви критикуват, те ви учат. Ако получите одобрението им, значи реално постигате успех и се доближавате до целта си.

Ако са от втория тип – нужно ли ви е одобрението на глупаци, били те и стотици на брой? Надали. Това далеч не е комплимент за усилията ви, точно обратното е. Много грешен таргет.

Бъдете себе си, отстоявайте позициите си докрай и вървете по пътя към целта си. Не молете хората да тръгнат с вас – покажете им накъде сте тръгнали, как вървите, колко силно вярвате, а тези, които си струват, ще се мотивират и сами ще поискат да тръгнат с вас.

Независимо колко далеч е целта и колко трънлив е пътят към нея, трябва да изпитвате удовлетворение от това да вървите по него.

Е, ще продължите ли?