Модерният образован човек, ако не друго, поне прави добро впечатление

В началото на учебната година, в прехода от авантюристично лято към носталгична есен, забавям темпото и имам повече време да мисля и да се вглъбявам. Това ми носи особено усещане, хубаво… Не харесвам хората, които живеят само в битовите си нужди и се плъзгат по епидермиса на живота, без да се задълбочават.

И си мисля за началото на учебната година, за желанието да трупаш познание, за нуждата да развиваш интелекта си и да мислиш критично. Толкова ли е трудно във времена на технологичен бунт да мотивираме децата си да се стремят към знание?

Възможно ли е да ги стимулираме вместо да пълнят небрежно и безхаберно времето си със скролване на цветни снимки и забавни картинки и да надничат воайорски в чужди животи, да дават нови посоки на въображението си и да обичат науката и знанието?

Отговорът със сигурност е в думата мотивираме, която трябва да замени "накараме". Идеалист съм и стоя твърдо зад веруюто, че желанието идва с вдъхновение и мотивация, а не с пресиране и насилие. Мисля си, че това, което можем да направим като родители, учители и в крайна сметка - възпитатели, е да катализираме любопитството на децата към живота. Само жаждата за живот може да съживи духа и да даде криле на креативността и любознателността.

А жаждата за живот може да бъде проектирана навсякъде - в страниците на учебника по история, в желанието за учене на чужди езици и опознаване на нови култури чрез тях, в запознаването с нови автори по литература, във вглъбяването и желанието за вникване в механизма, по който функционира природата (в часовете по биология), в разбирането за ползите от двигателната култура чрез часовете по физическо и прочие. 

Системата на родното образование със сигурност е суховата, не особено интересна и леко архаична, и въпреки това, ако опитаме да научим децата си да търсят смисъл във всичко и да си обясняват ежедневно начините и закономерностите, по които функционира светът около нас, учебният процес може да бъде стимулиращ. Сам за себе си, а не непременно с цел по-късно в живота да бъде осребрен с доходоносна работа и материални трофеи.

Знанието е ценност и дава самочувствие. Защото модерният образован човек, ако не друго, то поне прави добро впечатление.