Милена Фучеджиева: Книгите, които ме промениха
Писател, драматург, сценарист, журналист - така най-кратко може да представим Милена Фучеджиева, чийто последен роман - семейната сага "Сексът и комунизмът" и "Сексът и комунизмът 2", стана бестселър за 2014 г. и 2015 г. и продължава да е интересна за читателите.
Ето какво сподели Милена Фучеджиева пред HighViewArt.com за литературата и успеха през XXI век:
"Художествена литература вече почти не чета. Изключително рядко може да ме грабне измислено-реалният свят на съвременен писател, освен ако не е политически или социално-утопичен, например "Подчинение" от Мишел Уелбек.
Чета изцяло само нехудожествена литература. Извън нея чета поезия в интернет. Много харесвам Петър Чухов, който има уникално чувство за хумор, ирония, дълбочина и изненадващи метафори.
Радвам се за успеха на Георги Господинов и ще прочета "Физика на тъгата", макар че е художествена литература. Той успя за всички нас. И вече всякаква киселина по негов адрес е "безпомощната злоба на роба".
Има огромно търсене на оригинални и интересни гласове, които да предлагат нов прочит на света. Само че вече изобщо не е достатъчно да си добър писател. Трябва да можеш да развиваш и използваш и много други качества в себе си - ако ги имаш!
Подозирам, че 2017 г. ще даде много поводи за нови и безмилостни социални утопии. За съжаление обаче писатели като Уелбек не се срещат често."
Книгите, които промениха Милена Фучеджиева:
1. "Пипи дългото чорапче" от Астрид Линдгрен
Милена: "Чела съм я 37 пъти. Броях си ги. И голяма част от непоносимия ми характер е формиран в желание да приличам на нея, защото в крайна сметка тя не се съобразява с никой."
2. Книгите на Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Любен Дилов, изобщо фантастиката
Милена: "Тогава нямаше много избор. Беше мило от страна на другарите, че ни позволиха да четем двамата най-добри световни фантасти. Бягството от действителността в уникалните им светове беше огромно удоволствие. И продължавам да ги чета. За мен Рей Бредбъри е бог - "Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил." Сега звучат романтично и остарели вероятно, но не са, защото в крайна сметка това са философски книги за бъдещето на човечеството."
3. "Нежна е нощта" от Франсис Скот Фицджералд
Милена: "Защото живеехме в крайно неелегантно общество, в което не миришеше на хубаво, мъжете бяха груби, жените кисели и зле облечени, и не ни се разрешаваше да пътуваме свободно по Ривиерата в коли без покривало. Мечтаех за мъж като Дик Дайвър и неговата любов. Фицджералд беше мечтата ми за декадентски живот в капитализма. Докато най-накрая комунизмът падна, декадентството в този му елегантен вид, беше отдавна умряло."
4. Книгите на Джон Ъпдайк
Милена: "Заради безпощадната картина на семейния живот, която виждах, че не зависи от комунизъм или капитализъм.
И много други книги."