Мъжкият епизод в ''Короната''

Епизод седем от сезон трети на "Короната" бе епизодът, който до този момент, най-силно ми въздейства и впечатли. 
Знам защо. 
Защото този епизод беше ясно фокусиран върху принц Филип, неговите вътрешни борби и характер. 

Беше мъжки епизод. 
Епизод, в който разглеждаме душевността. 

В първите сезони ни показваха как Филип изпитва известно чувство на малоценност и сякаш има някакъв комплекс от съпругата си. Сякаш е по-нищожният и малко значимият. На второ място. 

Но тук в трети сезон, седми епизод, виждаме какво е могъл да осъществи Филип, какво е могъл да постигне, но е останал нереализиран, а за един мъж това е чудовищно. 

"Една малка стъпка за човека. Един огромен скок за човечеството." Филип гледаше, вперил поглед в телевизора и си мислеше "това можех да бъда аз, моята стъпка можеше да е там, аз да видя тези гледки горе", и по бузата му се стече сълза. Която, подобно на него, е незначителна.

Беше изпълнен с гордост и щастие от това човешко постижение, че Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс са кацнали на Луната. Приветстваше го. Възхищаваше се. Прекланяше се пред астронавтите и делото им. Не ги ревнуваше.

Опита да хване управлението на хеликоптера и да го издигне над облаците. Искаше да се доближи до Луната. Така той беше на крачка от нея. От мечтата. От другото си неосъществено лице. Постоя известно време горе във въздуха и я наблюдаваше от далеч. 

Принц Филип настоява за отделна, лична среща с астронавтите, в която да обсъди най-великото постижение на човечеството. Като че ли иска да черпи и поглъща от тях.
Подготвил си е списък с внимателно обмислени въпроси, които да им зададе. Видимо е респектиран от тези трима мъже, заради, той го нарича "героизма им". 
Заради това, че са били там горе вместо него. 

Влиза усмихнат на срещата. Поздравява ги. Малко е нервен. Потропва по облегалката на стола.
Изучил е всичко, което се е случило на мисията им. Дори начина, по който са стояли.

И тук идва първата изненада - и тримата астронавти започват да кихат и подсмърчат.
Значи, мисли си Филип, бяха в космоса, опазиха се здрави, дойдоха в Лондон и едва не умряха? 

Принц Филип им казва, че са млади, но в живота идвал момент, в който оценяваш постиженията на другите, труда на другите. 
Пита ги - "Какво си мислихте там?"

Нийл Армстронг му казва, че са видели невероятни гледки. 
Да, да, казва Филип, но какво наблюдавахте, отвъд...

Олдрин му отвръща - "Честно казано нямаше много време за това, спазвахме протокол, отмятахме задачи от мисията."
Може би е очаквал да си говорят възвишени неща, философски, а не примитивни? 

Оставаха още куп въпроси от бележката, но не ги зададе. Спря се. 
Тогава астронавтите искаха да го питат нещо. Принц Филип каза, да, да, питайте, разбира се.

И тук дойде поредната изненада.
- Колко души персонал имате?
- Колко дворци имате, чухме за 12?
- Какво е да живееш на такова място?
- Имате ли 1000 стаи?
- Имате ли гайдар за будилник? 

Всеки се вълнуваше от различни неща, от позицията на разума си.
Човекът, стъпил на Луната, се вълнуваше от броя кенефи в Бъкингамския дворец.

Нямаха усет. Нямаха въображение. Нямаха оригиналност. А той очакваше всичко това от тях. Дали пък твърде много не ги беше идеализирал? Или пък разбра, че мечтата му е осъществена от обикновени наглед хора? 

На следващия ден отиде при пастора.

"Вероятно съм в криза. Дори не мога да кажа какъв вид криза. 
Майка ми почина наскоро. Тя видя, че нещо не е наред. Попита ме как ми е вярата? А аз я изгубих вярата. И без нея, какво има там?
Самота.
Празнота.
Разочарование.
Изминавате целия път чак до Луната и какво откривате, че има - нищо, освен една натрапчива пустота, призрачна тишина. Меланхолия. Така изглежда безверието.
Против съм откриването на чудо, екстаз, вълшебството, Божието творение, Божията цел и замисъл.

Какво се опитвам да кажа ли? 
Опитвам се да кажа, че решението на нашите проблеми не е в създаването на ракета, наука или технологиите, дори в смелостта. 
Решението е в главата. 
Или в сърцето. Или където има вяра.

И така, пастор Уудс, подиграх ви се за това, което вие и тези бедни, блокирани, изгубени души се опитвате да постигнете тук в Свети Джордж, но сега съм изпълнен с уважение, възхищение и не малка част отчаяние, защото дойдох тук да кажа "помощ".
Помогнете ми.
И да призная, че докато тези трима астронавти заслужават похвала и уважение за безспорния им героизъм, бях по-уплашен когато идвах към вас днес, отколкото бих бил, в която и да е проклета ракета." 

Принц Филип и пастор Робин Уудс остават приятели за цял живот.
50 години обителта Свети Джордж остава място за изучаване на вярата и философията.

Предлагаме ви и Кралица Елизабет и принцеса Маргарет - двете сестри гордост и наслада, закрилящи се една друга

Карибското пътешествие на принц Уилям и Кейт Мидълтън в снимки

Кралицата размишлява върху първите срещи и последните раздели в живота си

Кейт Мидълтън празнува 40-ия си рожден ден в зашеметяващ стил