Мъжете, които обичаха жените
Преди среща две момчета си мислят:
Първото:
"Сега излизам с тази почти непозната. Знам какво ще стане. Тя ще ме хареса, както винаги се случва."
Второто:
"Не познавам много добре момичето, с което ще излизам. Смеем се. Умна е и красива естествено, но има нещо по-различно."
На мястото на срещата:
Първото:
"Няма я. Закъснява. Поне ще имам време да проверя резултата на любимия си отбор. Не мога да повярвам, че ще изляза с момиче пред това да отида с приятели да крещим на стадиона."
Второто:
"Все още не е дошла. Какво е това странно усещане в корема ми. От омлета със зеленчуци от снощи е. Сигурен съм. Или пък не е това...?"
Известно време след срещата:
Първото:
"Скука. Приятна е, хубава е. Даже доста хубава, но не се различава от останалите по никакъв начин. Май съм имал такива срещи и преди. Е ясно е какво следва оттук нататък. Ще изчакам известно време, преди да й пиша, докато тя се чуди дали я харесвам или не. А на мен ми е все едно."
Второто:
"Не мога да спра да се усмихвам. Какво беше това? Все едно излязох с човек, който познавам отдавна. А тази болка в корема ми е от смях. Май трябва да спра да ходя на лостовете. Една среща с това момиче и плочките са готови.
И също като мен обича приключенията, импулсивна е, не й пука какво мислят останалите за нея. И пиеше бира от бутилката. Кога ли ще я видя пак?"
След още известно време:
Първото:
"Защо я поканих вкъщи? По скоро тя сама каза, че иска да дойде. Е, едно кафе и ще й кажа да си тръгва, че ще ставам рано за работа. Пък и толкова много грим. Кому е нужно. Като всички останали е. А каква ли ще е без грима?"
Второто:
"Не мога да повярвам. Мисля си за нея и то доста. Когато се видим, хапваме и пием и се разхождаме, и се шегуваме, и се смеем (много се смеем).
Има няколко неща, които мога да наблюдавам отново и отново в нея. Широките дрехи, с които ходи. Суичера, с който е облечена. Как косата й се подава закачливо под качулката. Не съм мислил, че момиче с такива дрехи може да е толкова нежно.
Харесва ми как ме кара да се чувствам. Когато съм в нейната компания знам, че съм на правилното място с правилния човек. И тази малка тръпчинка в лявата част на устните. Когато се усмихне и тя се появява.
И как се радва на перчема ми. Когато го разрошва, а аз съм вперил поглед с глупава усмивка към тръпчинката й. Или когато спеше тази сутрин, а аз лежах до нея и гледах лицето й и се питах какво ли сънува. Дали не е някое пътешествие на самотен остров или разходка край някой замък в Централна Европа. Знам, че е ТЯ."
P.S.
Героите на този разказ не са двама, а едно момче. Жените са различни. В море от фалшиви хора, единственият начин да си щастлив е да намериш този, който те кара да се радваш на тръпчинката му, а когато го погледнеш, целият свят да грейва.
