Марлон Брандо – Кръстникът на Холивуд

Вечният чаровник, най-красивата усмивка на Холивуд, разбивачът на женски сърца, Кръстникът на всички актьори. За него Бернардо Бертолучи казва - „Ангел като човек, чудовище като актьор”, а Джак Никълсън - „Неговият талант беше огромен – подобно на Пикасо, той беше гений, който живя своята собствена революция от началото до края“. Кой е той ли? Той е Марлон Брандо!

17 години след като си отиде от този свят, името на Марлон Брандо продължава да е еталон за професионализъм, социална позиция и мъжественост. Едва ли има жена, която да не попадне в плен на неговата чаровна усмивка. Самата Мерилин Монро 10 години е била част от живота му, макар и неофициално.

Марлон Брандо е роден в Омаха, Небраска, САЩ, в семейството на актрисата Дороти Джулия Пенбейкър Брандо (Доди Брандо) и търговецът на строителни материали Марлон Брандо Старши. Той има две по-големи сестри – Жоселин и Франсис. През 1935 г. семейството се мести в Еванстън, Илинойс, но по-късно родителите се разделят и майката на Марлон взема трите си деца и заминава да живее при своята майка в Санта Ана, Калифорния. През 1937 г. отново се събират и се преместват в Либъртивил, Илинойс, малко градче на север от Чикаго близо до езерото Мичиган. Брандо изживява тежко детство заради непрестанните пиянски нощи и ежедневни арести на майка си и честите пътувания на баща си. Вместо майка му за него се грижат по-големите му сестри. В гимназията е слаб ученик, постоянно бягащ от часове и често изпращан на разговор с директора. На по-късен етап в живота си споделя, че с дистанция на времето смята, че именно проблемите със семейството му, и на вече с майка му, са му повлияли за разгулния начин на живот и безразборните връзки и секс.

На 16-годишна възраст бащата на Брандо го изпраща във военната академия в Минесота, заради непрестанните проблеми с дисциплината. Той остава там почти 3 години, но през това време не подобрява своето поведение и създава проблемни ситуации и затова в годината на завършването си е изключен. Без да завърши училище, Брандо се премества да живее при по-голямата си сестра в Ню Йорк, която по това време се опитва да стане актриса. След пристигането си Брандо се записва да учи в актьорската школа на известната преподавателка Стела Адлър. Там той усвоява нов натуралистичен актьорски стил, наречен „Методът“. През 1944 г. Брандо дебютира на Бродуей в пиесата „Аз помня мама“. През 1947 г. той изиграва най-известната си роля на театрална сцена – на героя Станли Ковалски в драматичната творба на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание, режисирана от Елия Казан. През 1950 г. Брандо изиграва първата си роля на голям екран във филма „Мъжете“. Брандо е носител на три награди на филмовата академия на САЩ за Най-добра мъжка роля във филмите „На кея“ (1954), „Кръстникът“ (1972) и за цялостна кариера. Също така е притежател на редица други почетни отличия, сред които - награди Еми, Златен глобус, БАФТА и др. Той е поставен на четвърта позиция в 100-те най-велики актьори на всички време от Американския филмов институт. Освен велик актьор, Брандо е и известен активист, демонстрирал отношение по важни политически и социални проблеми като американските граждански права и преместванията на американските индианци.