Маркес: Ако някой вика на вратата ти

Ако някой вика на вратата ти, приятелко моя,
и нещо в кръвта ти вие и не престава,
и в твоето трептящо стъбло от вода
изворът е една втечнена хармония.

Ако някой вика пред вратата ти
и ако все още имаш време да си хубава,
и ако целият април се побира в една роза,
и по нея денят се обезкървява.

Ако някой започне да вика пред вратата ти
някоя утрин ранна,
звънтяща от гълъби и камбани
и ти все още вярваш в болката и поезията.

Ако някой вика на вратата ти и си тъжна,
отвори,
защото това е любовта, приятелко моя.

Габриел Гарсия Маркес, 1945 г.

Превод от испански: Виолета Бончева