Малките умове обсъждат слухове, а тези без мозъци - вярват в клюките

Не е моя работа какво говорят хората за мен. Те или ме познават малко, или никак. Хората, които ме уважават, не биха си позволили да говорят лоши думи по мой адрес.

Колкото повече време минава, толкова повече си задавам въпросите: "Егото на всички ли е над самите тях?", "Какво виждате, когато застанете пред огледало?"

Не давам съвет там, където не е искан. Не задавам въпроси за неща, които не ме интересуват. Имам пълното право да ви игнорирам, както и вие мен.

Малките умове обсъждат слухове, а тези без мозъци - вярват в клюките. Всички слухове са силно преувеличени.

Хората имат нужда да вярват в нещо, най-вече в слухове. Хората имат нужда да говорят, те винаги ще говорят. Така са се родили приказките, легендите и митовете.

Хората вярват във всичко, но не и в себе си. Аз не вярвам нито на слухове, нито на думи, нито на дела. Не бих накарал някого да скочи отнякъде, за да докаже предаността си към мен.

Ако някой има нужда да ме напусне, лек път. Не си заслужават сълзите за никого и за нищо. Ако някой не страда за мен, аз защо да страдам?

Вчера е минало, днес е времето... Утре е илюзия и надежда за нещо по-добро.

Не можеш да се харесваш на всички и добре, че е така. Иначе не бих различил фалшивите от стойностните хора.

Има неща, които дълго време ще тровят душата ми... цял живот, но хората идват и си заминават. И така не е само с тях.

Още може да прочетете на Александър Глог Official.