Магията на Индонезия – остров Бали

След като се разходихме из островите Kомодо и Флорес, дойде ред на Бали. Още на аерогарата огърлица от ароматни франджипани поднесена от красива девойка те подготвя за... просто за Бали.

На сутринта нашето приключение започна. Защо приключение? В такова се превръща всеки тур, когато е организиран от хора, знаещи кога, къде, какво и как. За мен ключът към него бяха Деси и Теве, българка и балиец, живеещи на острова.

Няколко пъти съм била в Бали, но сега видях много нови, много по-интересни и не толкова експлоатирани от масовия туризъм места:

• оризовите тераси Джатилуи под егидата на Юнеско;
• водопадът Леке Леке, изкачването, на който си беше поредното изпитание за духа и тялото;
• фермата за кафе Копи Лувак – със замайваща гледка към оризовите тераси, където се добива кафе, чиято цена варира от 500 до 1500 щ.долара за килограм;
• подскачах по стъпките на крал Анак Агунг Нгура Кетут Карангасем (1887-1966) из неговите красиви водни градини Тирта Гангга по шестоъгълни камъни (целта е прочистване на аурата ходейки по вода);
• езера и фонтани – проектирани така, че да се задвижват от естествената напорна сила на водата и богато украсени статуи, възстановени след разрушителното изригване на вулкана Агунг през 1963 година. Дворецът е проектиран по идея на краля, който е бил любител архитект – за релакс, среща и медитация на крале и знатни особи;
• гледка, съчетана с обяд към самият величествен Агунг;
• изгреви на брега на Балийско море;
• храмове в почит на водната богиня и техните свещени извори;
• Шоколадова фабрика, по-скоро фабричка, която произвежда 29 вида шоколад – натурален, млечен, с ядки, с чили, с матча, дори със сол, а всички съставки и продукти са местно производсто закупено от по-малките фермери в района.

Балийците вярват, че боговете живеят на Агунг, а морето се обитава от лошите духове – поради тази причина един истински балиец не се занимава с риболов. 80% от балийците са хиндуисти – основните божества са Слънцето, Луната, Шива, Брахма и Вишну, така също и родителите.

Многобройните статуи на божества се считат за живи и поради това са облечени обикновено в "саронг" на черно-бели квадратчета, а специално чадърче ги пази от жаркото слънце.

Черното е символ на Брахма – създателят, а бялото на Шива – разрушителят, но и този, който създава основата за ново начало. Червеният цвят, на баланса е на Вишну, жълтият символизира светлината и се носи при молитва.

Сутрин пред домовете си и на работното място балийците поставят малки кошнички от палмови листа с дребни сладки, ориз и ароматни свещи – за успешен и благословен ден. Такива често се поставят и на кръстопът, за да се объркат лошите сили и да не знаят по кой път да тръгнат.

Балийската нова година се празнува по време на новолуние – месец март. Всеки квартал си прави статуя, с която обикаля в шествие. Тя се изгаря на брега на морето, след което следва 24 часа мълчание – време за равносметка.

Импровизирана нарочно за целта охрана следи дали се спазва това, дори дали са изгасени всички лампи в района, изключен е интернетът и телевизията.

В съвремието, на мъжете балийци се позволяват две съпруги, като първата трябва да даде разрешение за втората. Мнението й не се иска само, ако не може да роди наследници.

Мъжката рожба е много важна – най-големият син, освен че наследява всичко има и отговорности – да се грижи за по-малките си братя и сестри, които са в невъзможност да се справят сами.

В Бали детски надбавки и заплащане за майчинство няма. Жената се грижи за децата и възрастните родители на съпруга, а на него се пада честта да работи много, за да осигури издръжка на всички близки.

Един от най-релаксиращите моменти по време на престоя в Бали са великолепните масажи на самия плаж, под палмите, за 7-8 долара. Едночасовият масаж с ароматно масло от франджипани те кара бързо да забравиш за умората от изпълнения с емоции и турове ден.

Храната е много вкусна и основно морска, каквато е и моята любима храна. На острова е забранено третирането на животни и растения с хормони и лекарства – 100% еко заряд за тялото. Хората са лъчезарни и безкрайно мили.

Малко тъжно е завръщането от всяко пътешествие, но винаги носи тези опитности, които приземяват, одухотворяват, пренастройват, коригират кривините на нашето съзнание, възпитават ни в уважение, съпричастност, убиват егото, възраждат душата, мотивират тялото за здраве и духа за полет… до следващия път!

Това е.

Снимки: Диана Маринова