Лютеница за душата

Събота :

Станете рано, но не прекалено рано, а когато се събудите от само себе си. Минете през най-близката борса. Задължително се пазарете с продавачката. Докато любимият ви товари чувалчетата, хубаво я разпитайте от къде е, колко деца има, от кого е наследила тези сини очи.

Е, хайде, нали сте еманципирана жена вземете и вие едно чувалче, но гледайте да е най-малкото. По пътя щом видите лястовици: "Спри, спри да ги снимам!". И той наистина взима, че спира. Даже ви гледа почти влюбено докато се прехласвате пред бъдещото ято.

Не, не е есен. Но тези лястовички, които си тръгват...

Пристигнете ли на село констатирайте, че когато сте качили еманципираното чувалче с патладжани, всъщност сте извършили дребна кражба, защото "Аз вече бях го качил, докато ти правеше мохабет с циганката!". "Карай де, голяма работа, ще ги дадем на майка!".

Започвайки работа, най-добре да намерите ръчната мелничка, която отлежава в избита. Не забравяйте да се възхитите на факта, че може би е по-стара от самите вас, на красивите детайли, на приятното поскърцване.

Всички в къщата трябва да са на крак, детето трябва да бъде пращано час по час да вземе от баба си това, да донесе от кухнята онова и така нататък.

Похвалете го "колко е работно и добро", разкажете му как и вие "едно време" сте правили лютеница с родителите си. За загрявка смелете доматите, напълнете стотина различни по големина и цвят шишета.

Докато те се варят натопете патладжаните (не крадените) в солена вода да им падне чернилката и горчилката, така както пада тя и от душата ви, щом се чувствате спокойни и обичани.

Пристъпете към чушките. Изрично предупреждавам - не ползвайте газова лампа или (дори ме е яд да го споменавам) чушкопек. Има само два велики, всепризнати и от нищо ненадминати метода - на тенекия върху оджак или направо върху плочата на външната печка.

Отворете си биричка, направете си "цър - пър" и си пуснете музика от касетофон.

Не, не е есен. Но вечерния хлад, от който потръпвате...

Неделя:

Обелете прословутите чушки докато си пиете кафенцето и обсъждате селските клюки. Направете лютеницата! Сложете зеленчуци, сол и подправки каквито и колкото искате. Олио по-малко отколкото ви се иска, защото децата: "Мазно, юууу, гадост!".

Настъпва върховният момент да се извадите Нейно Величество Дървената Бъркалка, която е наследство на свекърва ви от нейната свекърва и по всичко личи, че тя ще я даде на вас, защото май доста ви харесва.

Препечете филии за пробите. Мммм... вкусно! Готова е! Мъжът ви трябва да затвори бурканчетата, а вие: "Оле, колко си силен! Внимавай да не се порежеш!".

После тавата се обира с комати хляб. Омазвате се до ушите. Хилите се един на друг и сте щастливи.

Не, не е есен. Но тези жълти листа по плочника...

Снимки: Райна Кацарова