Любов не се спасява, момиче

Любов не се проси, момиче.
Любов се дава на драго сърце.
Благословия е да обичаш.
Но споделено ако ти е.

Любов не се сънува, момиче.
Любов се случва наяве.
В съня си след нея не тичай.
Ако ти бяга – нека е здраве!

Любов не се търси, момиче.
Любов се среща изведнъж –
преметнала плитка през рамо,
танцуваща под пролетен дъжд.

Любов не дръж в шепи, момиче.
Разтвори пръстите си широко
и започне ли да изтича,
ти главата вдигни си високо.

Любов не се увещава, момиче,
ако се кани от теб да отплава.
Припознала си се. Тази е малка.
Голямата просто остава.

Любов не се спира, момиче,
ако от гарата си заминава.
Затраква влакът и в далечината –
я виж – все по-мъничка става.

Любов душа не храни, момиче,
ако не е узряла или е презряла.
Любов не се събира от пода,
ако вече се е разпиляла.

Любов не се спасява, момиче!
Пояс не мятай, ако морето бушува.
Вълните малките само повличат.
Голямата – тя не потъва.

Автор: Мариела Ганчовска
Ангелски криле