Лодката на Живота
Всеки мой ден започва с усмивка. Не, не си мислете, че не ми се спи. Но съм избрала да приветствам новия си ден с радост. И с благодарност. Затова, че съм тук... на тази земя. Че съм се събудила. И че животът продължава.
Посрещам първите слънчеви лъчи, изпълнена с вяра и надежда. Няма нищо по-хубаво от това да вярваш. Да вярваш, че всичко хубаво ти предстои. Да усещаш надежда във въздуха. Да уловиш енергията около себе си. Да я сграбчиш и да сътвориш нещо прекрасно с живота си.
Избирам си цвят и обагрям деня си с него. Посявам семенцата на успеха и поемам в една посока – към моето ДНЕС. Оглеждам се около мен и не спирам да си мисля, че е чудо всяка минута, всеки миг.
Всяко кафе сутрин. Усмивките, подарени ми от децата. Нежният поглед, или неизменната шега от любимия. Всяко докосване. Всяко разцъфнало цвете. Като пролет, която носи новия живот. Като времето, което запечатва всеки момент. И което всъщност отброява миговете ни. Онези най-ярките. Безценните.
Истината е, че обожавам живота си. С всичките му недостатъци. С хубавите и с лошите моменти. И ако някой сега ме попита, дали бих променила нещо, ако можех да се върна назад... със сигурност отговорът ще бъде НЕ. И знаете ли защо?
Защото това, което съм днес, е благодарение на всички тези дни, които сама съм си сътворила. Това е моето произведение. Не бих го пренаписала. И си го харесвам, такова каквото е.
Накрая... защото все пак всичко си има край, искам, когато се обърна назад, да остана доволна от видяното. Да видя дните си, облени със светлина. Изпълнени с любов. Със смехa на любимите ми същества. Със сбъднатите мигове. Ще знам, че съм си платила сметката към Живота.
Ще си простя затова, което не съм успяла да направя. За не дадените понякога прошки. За пропуснати хубави моменти на децата ми, заради вечното бързане и нямане на време. И за изпуснатите шансове.
Но никой не може да режисира животa си. Така, че го оставям в Божиите ръце. Скътвам си го в сърцето и се оставям на чудото на всеки ден. Без притеснения. Без очаквания. Само с усмивката ми и с вярата, че най-доброто все още предстои.
И че когато течението ме изхвърли на брега, там неизменно ще ме чака лодка – лодката на Живота.
Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.
Снимка: fullhdpictures.com
