Когато търсим щастието навън...

Преди време бях чела кои са най-трудните психологически въпроси. Безспорно на едно от първите места се нарежда "Щастлив ли си?". Защото щастието е емоционално богатство. То не може да бъде измерено в цифри, грамажи и валути. И безспорно един от най- често срещаните въпроси сред моите клиенти е "Кога ще бъда щастлив?" или малко по-отговорният въпрос: "Как да бъда щастлив?".

Като за начало карам хората да излязат от удобния модел жертва-насилник. Защо е удобен? Защото не се изисква отговорност. За всичко са виновни другите. Обстоятелствата. Липсата на време. Липсата на пари. Разбрахте ми идеята - все има някаква липса. Зад нея стои оправдание. А зад оправданието - друг човек. Така просто е по-лесно.

Излизaйки от модела на жертва, човекът вече може да спре да губи енергия в мрънкане и да я вложи в действие.

Как да бъда щастлив?

Потърсете онези малки неща, които ви правят щастливи

За някои е разходка в парка. За други хубава книга, за трети пътешествие, за четвърти маникюр. Тук много хора ще кажат "нямам пари". Не всяко удоволствие, което си доставяме, ни изкарва извън рамките на нашия материален комфорт. Вярвам, че много хора са нещастни, просто защото са пристрастени към драмата и усещането да бъдат нещастни.

Да, то е като наркотик. Затова започнете да си давате награди, когато свършите нещо, което не ви прави толкова щастлив. Например аз мразя да чистя. Когато изчистя цялата къща си сипвам чаша вино и си правя хубава вечеря. Не за някой друг - за мен. Защото заслужавам. Търсете баланса между нещата, които ви носят удоволствие и тези, които вършите просто защото "трябва".

Изключете "трябва"

Какво значи трябва? Всеки път, когато чуете "трябва", в подсъзнанието ви се включва аларма. Опитайте се да делигирате максимално неприятните си задачи, които вършите, просто защото "трябва". Вършете предимно нещата, в които сте наистина добри. В тези дейности сте далеч по-полезни.

Ако не сте добър организатор, не си губете времето да организирате почивка за всичките си приятели. Ако сте кариеристка, но не сте добра домакиня, осигурете работно място на някого. Този човек ще върши домакинската работа с удоволствие. Тук често чувам "Ако не го направя аз, няма кой друг". Повярвайте ми, хората около вас ще ви се качват на главата, докато вие го позволявате. И тук не е луд "този, който яде баницата, а този който му я дава".

Не се сравнявайте с другите

Една от тайните да щастието е да не се сравняваме с никой. За децата, израстнали в ригидни семейства, това не е лесна задача. Защото от малки им се втълпява "Виж Мария има 6-ца, ти защо нямаш?", "Виж другите деца колко са послушни, ти постоянно цапаш и чупиш нещо. Не ме излагай", "На комшийката детето записа колеж в Англия, а ти още не си решил какво ще учиш. Бива ли такова нещо?".

Но ако живеете "по калъп", рискувате да изгубите най-ценното – вашата идентичност. Затова като човек, който учи Психология на развитието, мисля, че пожеланието децата "много да ви слушат" е едно от най-малоумните. Много послушните рискуват като възрастни да са хора без мнение - винаги колебливи и допитващи се до някой друг ("Моля те, дай ми съвет", "Не мога да се справя", "Ти какво би направил/а на мое място?").

Такива хора не са гъвкави и трудно излизат от рамки. Те са много добри изпълнители и подчинени и слаби ръководители. Защото дори самото сравнение с някой друг на подсъзнателно ниво носи усещането, че нещо с вас не е наред. Усещане за липса на увереност и самочувствие. А ако се сравнявате, неминуемо винаги ще видите по-богати, по-успешни и по-красиви хора от вас.

Ето защо се сравнявайте единствено със себе си предишния ден. Сравнявайте се с вашето еволюирало Аз. Какво научихте от вчера до днес? С кого се запознахте? Какво направихте? Какви са вашите цели и планове за следващия месец, половин година, една година, пет? И колкото по-фокусирани сте върху собственото си израстване, толкова по-малко впечатление ще ви прави комшията, колегата на съседното бюро и т.н. Щастливите хора не се сравняват и не завиждат. Те знаят, че са ценни точно такива, каквито са.

Спрете да отлагате

Започнах статията с това, че един от най-любимите ми въпроси е "Кога ще бъда щастлив?". Някои хора отлагат и цял живот. Това е, защото търсят щастието във външни фактори като пари, връзки, кариера и т.н. Запомнете като цяло не е ничия отговорност някой да ви прави щастлив. Да изпитва благодарност или да ви харесва.

Всичко това е дълг единствено на вас към самите вас. И когато го изпълните, другите спират да имат такова значение за личната ви самооценка. Започнете всеки ден да пишете по 3 неща, за които се чувствате благодарни. Отворете сетивата си за хубавите неща, които правите и ви се случват.

Общувайте с други щастливи хора

Как искате да сте щастливи, ако полето ви е пълно с други „жертви“. Вечно мрънкащи, недоволни, песимистични и отчаяни от живота? Започнете да общувате с положителни, успешни хора с щастливи връзки. Вижте те какво правят, което вие не правите. Най-вероятно умеят да подреждат приоритетите си и да отсяват важното от маловажното. Най-вероятно са "над нещата" и се фокусират върху ползите и уроците.

Най- вероятно не живеят в миналото си, защото то само по себе си не носи усещането за живот и енергия. Най- вероятно не мрънкат излишно, а действат, докато получат каквото искат. Най-вероятно животът им не е пълен със зависимости.

А сега направи списък кои са твоите навици на човек, който не е щастлив. И започни да отстраняваш по един навик всеки месец. Личното ти щастие зависи от теб.

Повече от авторката вижте на facebook.com/denitsa.krasimirova21