Когато не нуждата е водеща
Порастваш и започват да ти обясняват, че човекът всъщност е егоист и прави всичко поради някаква лична нужда. А когато сам поразсъждаваш, оправдаваш тази тенденция, защото разбираш как действията ни много често са подбудени от вътрешни липси, омраза, ранимост, но най-вече от страх. Макар и така, това качество си остава изключително вредно!
И не, то не е негативно единствено спрямо другите. Да оставим настрана това, че нараняваме, обиждаме и съкрушаваме, понякога дори напълно несъзнателно (без да казвам, че това е маловажно, напротив). Нека погледнем какво сами си причиняваме.
Толкова се страхуваме да застанем лице в лице с вътрешните си проблеми, комплекси и рани, че започваме да търсим утеха и решение извън себе си. Ако не сме се чувствали обичани, преследваме любовта в някого другиго. Ако се нуждаем от внимание, се опитваме всячески да привлечем погледите на обществото. Ако ни трябва подкрепа, си изобретяваме най-добър приятел. А чувстваме ли се самотни, правим всичко възможно да задържим нездравословните си връзки с околните. Пропускаме, обаче, че това не е начинът, а състоянието, в което се намираме, не ни прави никак щастливи.
Човешките същества често стигат до момент, в който дават само за да получат, но понеже отвътре се крие една бездънна яма полученото никога не ги удовлетворява. А какво би било да обичаме, не защото имаме нужда, а просто защото сме вдъхновени? Какво би било да правим другите щастливи без да го приемаме като услуга, която трябва да ни се върне? Можем ли да се чувстваме толкова добре в кожата си, че тишината да ни бъде най-добър приятел?
Да, всичко това е възможно за тези, които не се страхуват да надникнат първо в собствената си душа, тези, които ще се опознаят, ще се сприятелят със себе си и истински ще се обикнат! Вървейки по този път, те ще открият вътрешната подкрепа, внимание и грижа, а техен двигател ще бъде не нуждата, а единствено чистата любов!
Пътешествието наистина си струва! Какво по-хубаво от това да намираш пристан в самия себе си и да даваш просто защото така искаш… защото това вместо да взима от теб, те прави щастлив!
