Когато

 

Когато те харесвам,

искам да те харесвам целия.

Да не пропускам и заглаждам ръбчета,

да не се старая да те мразя,

да не разтроша сърцето си от гняв.

 

Когато те харесвам,

искам да те няма

в пулсиращите ми слепоочия,

в надеждите, премръзнали от многоточия,

в черупките на твоите двусмислия.

 

Когато те харесвам,

искам да ме има цялата

в очите ти, бездомно да се скрия,

да се сгуша, да се вкопча, да остана,

докато трепериш под шума си

и не знаеш

как, защо и откога

живееш в мен

с любов и отчаяние, инертност,

сляп и безнадежден.

За да изпиеш, приютиш у теб

бремето и болката… сълзите ми,

тайните,

заклещени в гърлото.

 

В скалите ми от гордост

разбиваш се по-свеж от лятна буря,

в мекотата на косите ми

преплуваш всички снежни утрини.

За да разпениш и вбесиш вълните си,

превръщаш ме в мъртвото вълнение

на дните си,

за да не си отида,

да не се и върна.

 

Убиваш ме, убивам те,

разстилаш ме пред себе си

и се загръщаш с мен като с топъл шал

майчин скут, уют, милувка.

Все тих, крещящ

под усмивки,

а моите – преливат.

 

И все така… съм твоя,

 

когато те харесвам,

когато те обичам,

когато ни няма и сме тук.

И целите сме взривове и водопади

или кристално езеро мълчание.

Докато отново те забравя,

за да ме погълнеш и забравиш,

после да се спомним -

от днес едно неловко цяло,

тъй мъничко, но с форма на вселена.

 

Когато ме обичаш…

(а моля те, обичай ме),

когато искам,

когато (не) мога,

когато мразя и си тръгвам,

 

чуваш ли, аз вече тръгвам.

 

Пощади ме и обичай.

Аз в замяна ще поискам,

ще се науча,

ще успея,

да харесвам

да обичам

 

цялото.