КЛИШИРАНИ мисли за КЛИШЕТО

Животът е пълно клише! Светът е тъпо клише! Аз съм неспасяемо клише!

Има ли нещо лошо в клишето? Трябва ли да бягаме от него? Или изцяло да му се отдадем?

Човек е създаден по образ и подобие на Господ. Значи ние още от самото начало сме обречени да бъдем клише. Чипът ни е такъв.

Първоначалният образ на клишето е изкушението. С изгонването на Адам и Ева от Рая се случва и още нещо. След това „падение“ клишето се мултиплицира постоянно. Ние започваме неистово да търсим този изгубен Рай, опитвайки се да го пресъздадем тук, на земята. Получава се „Клише в клишето“. И така до безкрай.

Да пишеш се клишето е най-голямото клише. Този текст също звучи като клише. Но това не ме притеснява. Нали знаете - който се страхува от мечки, да не ходи в гората. Ето ви още едно клише:)))

Оказва се, че е много лесно да дадеш определение за клише. Но много трудно да кажеш, кое не е клише. Затова аз ще направя първото. Всички имат претенции, че може веднага да разпознаят клишето, но това не пречи да бъдем коне с капаци, що се отнася до все по-редките прояви на истинско творчество.

Клишето е прекрасно нещо. Аз обичам клишето. Чувствам се уютно в него. Абсурден и претенциозен ми се струва страхът на определени хора да не ги хванат в клише. (Това също е клише). Няма да настъпи краят на света, ако изрека, напиша или направя нещо скучно, изтъркано, неоригинално.

Няма начин винаги да съм неповторим. А и не е нужно. Освен това, понякога е много удобно да се скриеш зад клишето. Ако те хванат по долни гащи, клишето е най-сигурното спасение. Успехът също е сто процента гарантиран. Клишето е общочовешки език. Всички от раз те разбират. Дори нещо повече. Ако му сложиш иронична интонация, масово те аплодират. Както се казва: „Браво на клишето!“

Клишето било нещо отвратително. Да, ама не! Хубавите неща са задължително клише. Всички ги харесват. Всички ги искат. Всички ги копират. Всички искат да са в клишето. „Обичам те“ е клише отвсякъде, но аз нямам нищо против да ми го повтарят до припадък.

Клишето е първото нещо, за което се сещам, когато ми зададат конкретен въпрос. С клишето ние обозначаваме различни обекти с идентични понятия. И така се получава един миш-маш от клишета. Клишето ражда клише, но и опитът ни да разрушим поредното такова, ражда ново клише.

Клишето е най-лесният и пряк път към истината, защото директно ни води към нея. То ни спестява мисленето, защото някой вече го е направил преди нас. Доста умни глави са изрекли мъдрости, които ние обичаме да повтаряме в моменти на прозрение. И колкото да е умна тази мисъл, след като я повторим сто пъти, тя се превръща в клише.

Всеки може да произведе клише в усилието си да блесне. Клишето може да се роди от нескопосания ни опит да претворим (или изимитираме) чужди ценности, които в повечето случаи дори не разбираме. Клишето не е само мисъл или израз, а отношение, поведение, реакция... То е лично самочувствие. Клишето е манталитет.

Клишето като форма и като съдържание е много атрактивно и съблазнително. То е като fast food. Бързо, лесно, вкусно. Продава се като топъл хляб, само на една ръка разстояние е, задоволява всяка спешна нужда. Кефът да употребиш клишето също е огромен. Граничи с удоволствието от самозадоволяването. Винаги знаеш как и къде да се пипнеш, за да се "изпразниш" като за последно.

Клишето е бремето на стереотипите и на поколенията преди нас. Различните цивилизации и култури са родили толкова клишета, че няма отърване от тях. Задръстили сме се от клишета, че е невъзможно да се открие истинската (неклиширана) основа. Ако изобщо има такава!

Около нас има само масово възпроизводство на популярни образи. Културният внос на конвейер още повече допринася за клиширането на живота. Този процес е още по-осезателен в такива малки и периферни култури, като българската, която е обречена от векове да догонва света. Клишетата ни също са дълбока провинция.

Културното клише се състои в парадокса да притежаваш идентичност, която се базира върху внесени стоки и идеи. И същевременно клишето е толкова нагло, че се опитва да се изнася като оригинал.

Медиите, рекламата, ПР изкуството също са се постарали да ни превърнат в едни ходещи клишета. Телевизията е тази, която ни казва, кое е добро и кое лошо. Ние само се заблуждаваме, че нещо зависи от нас.