Къса мъжка ласка

Научих се небето да чета – и си катурнах делвата с жълтици.
Провождам с обич птичите ята – потеглили към юговете птици.

Бедняк – несметни изгреви броя, със залеза купа сенце си палим,
и рибена чорба – стронгил кая, варя в котле на огън в моя залив.

И нощем грейват моите врата, окаяник ли някой ми потропа, 
от него друго нищичко не ща – да каже хляб ли иска, или сопа, 
мен всеки гост ми е добре дошъл на хлебеца и кротката постеля.

Аз бих платил и външния ни дълг със лихвите до идната неделя, 
това, което тъй не ви спестих, не подлежи дори на малък разказ! 
Един, слетял ми от небето, стих – внезапен като къса мъжка ласка. 

Автор: Валери Станков