Каквото и да правиш, направи го за себе си!

Ежедневието и целият ни живот са изпълнени със задачи, които е необходимо да извършим, а често нашият стимул за това е одобрението или похвалата на другите. Такива, обаче, е много вероятно да не получим, затова и оставаме разочаровани и губим мотивацията си да продължим напред.

Защо имаме нужда от чуждото признание, за да се чувстваме полезни? Може би причината се крие още в детството ни – домашното и след това училищното възпитание или по-точно "шлифоване". На всяка една наша крачка сме свикнали да получаваме или позитивни отзиви, носещи ни обич и подкрепа, или негативни такива, свързани със санкции и наказания. По този начин започваме да мислим, че за да бъдем приети в обществото, трябва задължително да спазваме неговите указания и да търсим одобрението му на всяка цена. А правилно ли е това в действителност?

Другите не живеят за нашите морални успехи или падения и поради това усилията, които сме вложили, трудът ни, отделеното време и енергия няма да занимават вниманието им особено, колкото и да ни се иска. Това разбира се не означава, че трябва да спрем да се стараем, а просто да променим причината, поради която го правим.

Колкото и да се опитваме да се изтъкнем или да се харесаме на обществото, това никога няма да се получи напълно. Защо ли? Лесно е, всеки гледа собствения си път, животът, битките си и се опитва също толкова силно, колкото и самите ние, да се докаже пред някого другиго.

Виждате ли, ние губим живота си в търсене на признание от хора, които също търсят признание от други хора и накрая никой не получава нищо. А вместо това, не можем ли да се докажем първо пред себе си?

Чувството на личностно удовлетворение, гордост, пълноценност – те идват отвътре и всеки трябва да ги потърси първо в себе си. Там те са най-силни и най-истински! Ето защо, приеми се какъвто си, обичай се, виж на колко много си способен.

Другите не са толкова важни, те никога няма напълно да те разберат или напълно да те оценят, никога няма да ти кажат благодаря всеки път, когато направиш нещо за тях, но това не ти е и нужно, защото когато вътре в теб грее истинността, какво се чува отвън не те интересува. Ти знаеш, че каквото и да правиш, правиш го за себе си и това е най-ценното… всичко друго е празен и безличен живот!