Какво пречи на ума?

Понякога хората имат важни послания за усвояване. Житейски уроци, понякога жестоки, понякога любопитни обрати, които идват при нас, за да ни научат на нещо.

Ако търпеливо издържим, нещата се променят - без вкопчване, без тръшкане, без да реагираме на условията на ума.

Как?

С осъзнатост, наблюдаване, внимание и нещата си отиват от само себе си, поемат обрат, път на преустановяване. Нужно е нежност, постоянство, смиреност, без да сме съпричастни нито към доброто, нито към лошото, без намеса. Ставаме по-мъдри, чуваме вътрешния си глас, изпразнен от битки, борби, анализи.

Понякога ни завладява успиването, застоят. Можем да ги разпознаем по бавните ни движения, по бавното протичане на времето, по апатията ни. Умът също е бавен, блуждае. Обладава ни спокойствие, което е опасно, защото води до леност. Понякога това спокойствие избухва в омраза. Умът ни е притъпен.

Понякога ни завладява неспокойствието. Горим да правим едно, второ, трето и все се чувстваме неудовлетворени. А ако поспрем за малко, ставаме още по-неспокойни, като в клетка. И това състояние на ума можем да наблюдаваме отстрани. Да наблюдаваме ума ни как скача, вълнува се, пресмята - тази мисъл, онази мисъл.

В такива случаи ни помага медитацията - да успокои тялото, а оттам - и ума. Да вярваме, че всичко е временно и преходно.

Понякога ни завладява съмнението. Важна ли съм? (Важен ли съм?), Достойна ли съм?, Оставям ли "селди" след себе си? Егото наднича, големее, иска признание...

Съмнението е просто условие на ума и когато приемем това, чувстваме покой. Съзнанието се успокоява, когато се смирява. Когато знае, че не знае. Факт е, че когато признаем, че нещо не знаем, това само по себе си е яснота и е знание.

Условията на ума са нещо временно. Чувстваме се добре с тях, посредством разбирането им, а не посредством потискането, отхвърлянето и заклеймяването им.

Ако ти е трудно сам, заповядай на интерактивен курс "Презареждане", който започва от 7 ноември в 4 срещи.