Какво научих от тичането?

Днес ще си говорим за едно мое много любимо занимание, а именно - тичането. Хората, които ме познават добре, знаят, че това е любимото нещо, с което си запълвам времето, особено през лятото. А паркът накрай града е любимото ми място да го правя. Така че ако в 7 - 8 ч. сутринта не съм в леглото си, то най-вероятно ще ме откриете там.

Отначало тичах по простата причина, че исках да отслабна. Но постепенно открих хиляди други неща, заради които си струва да тичаш. Доста от тях могат да бъдат открити във всеки един спорт и най-хубавото е, че нямат нищо общо с отслабването.

Неща, които те карат да изпитваш удоволствие от самото движение и усъвършенстване на тялото ти. Единствената уловка е да откриеш подходящия за теб спорт. Може да не е един. При мен също не е, но днес съм се спряла на един от най-любимите ми - тичането. Ще ви разкажа какво научих от него. Пък знае ли човек, може и вие да решите да пробвате.

1. Научих, че всяко начало е трудно

Първият път, когато реших да отида в парка и да потичам, беше преди 4-5 години (Боже, вече осъзнавам колко съм стара). Отидох. Започнах да тичам. Хареса ми. Ускорих темпото. Хареса ми още повече. Казах си, това ли било?! Та то никак не е сложно. Но нали знаете как, когато отивате на тренировка за пръв път или започвате да спортувате, когато отдавна не сте го правили, и имате огромно количество енергия? Така беше и при мен. Пробягах две обиколки на парка и то със сравнително бързо темпо и се чувствах като герой. Но скоро след това започнах да усещам напрежение в мускулите си.

На следващия ден се събудих и едвам стъпвах на краката си. Това беше най-страхотната мускулна треска в живота ми. Не говоря за това да вдигнете две гирички във фитнеса и да ви наболява рамото утрешния ден. Мен ме болеше всичко от пръстите на краката до врата. (Можете да си представите колко много се раздвижва тялото от бягането. И простото схващане, че тренира само краката, въобще не е вярно.) 

Та така, единственото, което оставаше да направя тогава, беше да си взема бастунче, с което да си помагам да ходя. Вместо това си казах: "Теди, една мускулна треска ли ще те откаже?!" Пък и някъде бях чела, че мускулната треска се лекува с движение. И както сами вече предполагате, на другия ден пак се дотътрих до парка. Това, което правих, не мога да определя точно като "тичане", по-скоро беше бърза разходка, с елементи на подскачане, леко влачене и опити за бягане. Но както и да е, обиколих парка два пъти и се прибрах, горда със себе си. Пък и мускулната треска вече не беше толкова силна.

Не се лъжете, на другия ден пак я имаше и то в пъти по-ужасна от предишната. Но мислите ли, че това ме отказа? Не. Накуцвах си, тичах си, докато след около месец болката изчезна и започнах да изпитвам истинско удоволствие от движението. Е, имаше и други препятствия, но след малко за тях. Исках да кажа, че каквото и да правите, отначало винаги е трудно и всичко около вас ще ви крещи да се откажете. Не обръщайте внимание. Продължете смело, с рогата напред и скоро ще видите резултатите. Пък и още един плюс от всичко това е фактът, че каквото и да правя с краката си в момента, никога не хващам мускулна треска или поне не ме боли чак толкова, колкото в онези дни.

2. Научих се да не спирам пред нищо

Както казах, имаше още препятствия. Мускулната треска далеч не беше единствената беда, която си докарах с първите ми опити в тичането. Искате да имате нежна кожа? Особено нежни крака? Помислете пак, ако ще започвате да бягате. Както казах, нежната кожа е цел в живота на повечето жени. Но при мен се оказа проблем. След първите няколко дни тичане, накуп с мускулната треска се появиха и меко казано мазоли. Върху пръстите ми, петите, ходилата, общо взето целите крачета. Едвам си обувах обувките и в крайна сметка трябваше да си направя почивка. Да, направих за два дни, докато малко завехнат раните, и пак се отнесох в парка.

Ходих, тичах, ходих (май повече ходих), докато накрая не успях нанаово да си направя рани. На всичкото отгоре и глезените ми се подуха. Почнах да се консултирам с "по-изявени" спортисти какво да правя. Едни ми казваха да си купя хубави маратонки, други да спра да тичам по асфалт, трети въобще да спра да тичам. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен и моите опити да поддържам фигура с тичане. Какво направих ли? Да го кажа най-мило - разкарах всички, които ми казваха какво да правя и какво да не правя. Обух си старите "неудобни", но евтини маратонки и пак се озовах в парка. С подути глезени, мазоли и вече отшумяваща мускулна треска.

Така се пробвах да тичам около месец и какво стана накрая? Ами мускулната треска мина, мазолите също (сравнително), глезените още си бяха подути и ме наболяваха, но вече не ми правеше впечатление. След време и тези неща се оправиха и сега мога с ръка на сърцето да кажа, че изпитвам искрено удоволствие от бягането. А когато нещо ме заболи, ми е още по-хубаво, защото знам, че се справям добре (шегувам се).

Чудите се защо ви разказвам всичко това? И още повече се чудите защо сама си причинявам всичко това? Защо не се отказах, а рискувах да си навредя? Честно да ви кажа - не знам. Може би просто исках да натрия носа на всички, които ми казваха, че не може. И го направих. И знам, че сега четат това. Но не то е най-важното. Важното е да осъзнаем, че винаги ще има нещо, което ни спира. Винаги ще има нещо, което не е съвсем наред.

Но ако си силно решен да постигнеш нещо, каквото и да става, ако не се откажеш пред първата, вторта, третата или стотната спънка, в крайна сметка го постигаш. И повярвайте ми, няма по-голямо удоволствие от това да знаеш, че си повярвал в себе си, че си се усъвършенствал и не си изневерил на желанията и мечтите си. Така че не се отказвайте! Продължете и след време ще видите как болката, която сега ви се струва ужасна, ще бъде един от най-сладките ви спомени. 

3. И не на последно място - научих се кога да давам почивка на тялото си

Има дни, в които тялото ти има нужда от всичко друго, но не и от физическа активност. Често хората, особено аз, имаме навика да прекаляваме в стремежа си да постигнем целта. Нищо хубаво в живота не си струва да бъде постигнато с огромни усилия и на всяка цена. Особено с цената на собственото ти здраве. Имало е дни, в които съм яла по една ябълка и съм бягала по два часа. Имало е и такива седмици. Но това не е начинът да подобриш себе си. Има много тънка граница между това да разшириш възможностите си и да стигнеш предела на възможностите си и тя е в отношението към тялото ти. 

Ако превърнете тичането или който и да било друг спорт в самоцел, тоест да го правите само за да изглеждате добре, можете да считате, че вече сте се провалили. Ако не намирате друга причина да спортувате освен "секси" тялото си, ви съветвам много сериозно да преосмислите кои са истински важните неща в живота. Аз мога да ви дам няколко причини, заради които да спортувате и които нямат нищо общо с теглото.

Първо, за да поддържате ума си в добра форма. Как става това ли? Ако не сте разбрали, прочетете отново всичко отначало докрай. Спортът ни учи на дисциплина, себеусъвършенстване, упоритост. Тези качества, веднъж развити от спорта, можете да прилагате във всяка една сфера от живота си. Второ, за да бъдете здрави. Но не здрави заради себе си. Здрави, заради близките ви хора. Нямате представа колко много страда човек, който ви обича, когато вие страдате и сте болни. Тази причина ви звучи егоистично? Егоистично е да караш някого да се грижи за теб и да мрънкаш час след час, че не ти е добре. Пък и колкото по-здрави сте вие, толкова по-голям е шансът да помагате на близките си също да бъдат здрави и щастливи. Трето, да се забавлявате. Мисля, че тази причина е достатъчно разбираема и няма нужда от обяснения.

Именно това е идеята на всяко физическо занимание - тялото да се радва и да се забавлява с това, което може да постига. Не превръщайте спорта в борба със себе си, в мъчение или наказание за това, че сте изяли едно парче торта. Така само бихте си навредили. Казвам го просто защото се е случвало на мен. Може би, ако бях по-разумна и бях започнала по-умерено с тичането, нямаше да разказвам всичко това за болките и мазолите, още повече за глада и изтощението до припадък. Но какво пък? Всеки прави грешки. Това по никакъв начин не трябва да ви притеснява. Най-малкото, което можете да направите, е да ги опишете в статия, както правя аз просто за да може хората да не ги допускат.

Така че не се страхувайте от грешки, давайте смело напред и не се колебайте да си дадете нужната почивка, когато тялото ви го изисква.