Какъв урок е човекът до вас?

Ето че 15 септември тихо се приплъзна и удари училищния звънец. Започнаха се отново уроци и празни бележници, които за една година ще се напълнят със смях и сълзи. Има една детска носталгия около тази дата всяка година.

И всеки от нас, пребягал лентата на 20-те, се обръща назад с различни чувства. И колкото и да не съм почитател на клишетата, тук идеално си пасва любимият израз, побрал мъдростта на поколения преди нас: "Животът е едно безкрайно училище".

Факт, училище е. Без крайна дата. Без лятна ваканция. Без опцията да се скатаеш от час. Защото дори да опиташ, животът зорко бди и дори с ритник ще те върне в същата стая, в същия час. Най-много да е сменил учителя ти. Предният просто много се е уморил да ти показва едно и също нещо, докато ти оставаш все така неразумно сляп за този урок.

А сега дойде време да се обърнем встрани и да погледнем другарчето, което ни съпътства в училището на живота, а може дори да се сетим за онова, което ни държа ръката преди две години, когато бяхме в клас "26 годишни купонджии" или който си спомня клас "22 годишни изтрещялки".

А може и списък да си направим, ако сме сменили повече класове и училища. Някои все още са в класа на "първата ми любов от n години". Важното е да грабнете химикала с ентусиазъм и да отмятате с кои от изброените по-долу уроци вече имахте близка среща.

Урок по история

Това са хората, които ни превръщат в неуморими историци. Умът ни е като лента на касов апарат - дълга, набръчкана и отпечатва хронология след хронология - разговори от всички социални мрежи, хронологията на телефона му/ѝ. Ооо да не забравяме и разговора по скайп с онази неиздържано неинтелектуална девойка с лъскава снимки и откроителни белези, дори очебийни. А целувки и цветя под формата на емотикони се нижат една след друга в главата ни, строени под дата и час дори.

Кога в училище ни се е налагало по история да помним дори часовете? И анализираме събитията, наслагваме дати, избухва бунт - записваме датата в календара, избухва въстание – записваме и него. Не се издържа - този човек си иска война и това е. Кой не си спомня от тези историческите връзки, които идват за да ни научат, че историята винаги ще принадлежи на миналото, а любовта съществува само днес и в настоящия момент.

Урок по география

Най-обичам човекът до нас да ни учи на география. Това си е от изморителните уроци. Не че изтощават сърцето, изтощават бюджета ни. Любов между летища, километрични разговори по телефона, очукан куфар, изтощен от лашкане по аеро лентите и много много спомени (стават и за домашното по история).

Опознаваш света повече от човека до теб, защото нямаш време да се адаптираш - със страната ли първо, със сърцето му ли. Тези връзки ни учат, че отчаяната самотност в тях не е от физическата дистанция, а от душевната. А посоката на глобуса се върти само навътре - към неговото или нейното сърце.

Урок по математика

Имали ли сте човек, с който всичко се е налагало да пресмятате - броя изневери, умножени по броя липси нощно време, когато навън е студено, а вътре в теб е мрачно и от тях като изкарвате два-три букета стил "Прости ми и затвори очи, че все едно не се случва".

Не знам колко добър математик трябва да си, за да ти излезе сметката, но уви сърцето излиза занулено от тези връзки. А просто трябваше да научи да добавя доверие, уважение и приемане към другия и да ги умножава със страст. И да изважда навреме само прилепналите душевни плевели.

Урок по чужд език

Както има хора полиглоти, така има и връзки полиглоти. Учиш да броиш на английски и да поздравяваш на испански, и да поръчваш в ресторанта на френски. Учиш насън. Повтаряш като папагал толкова, че понякога се чувстваш все едно си истински папагал в клетка.

Но усещането в клетка не е от езиковата бариера, от сърдечната е. А тези хора идват в живота ни, за да ни научат, че най-чужд ни е езикът на тишината помежду ни. Когато в мълчанието се губим сами, тогава няма речник, който да може да облече емоциите в думи.

Урок по физическо възпитание

Учителите ни в тези уроци често ни учат на страст и издръжливост. Сърцето може ли да спринтира с 200 удара в минута, за да се удари в друга сърдечна бариера. Защото един белег боли повече от едно скорошно нараняване. А защо да четем инструкциите преди урока: Бягай, бягай надалеч, преди да се спънеш в мъглата от заблуждения!

Урок по литература

Оооо колко поетично-романтично започват тези уроци. Понякога сладостта в тях е гъста като пясък в безкрайна пустиня и дори една капка сълза е желана като оазис. Поеми, стихотворения, романтични обяснения в любов по пълнолуние и почти по италиански. А всъщност един много простичък урок: да четем между думите и действията, за да опознаем чувствата на другия.

Ако сте минали някои от тези уроци, обърнете се и благодарете на учителя, който ви ги е донесъл. Това са уникални уроци, създадени само по ваша форма и желание. Учете се, защото всеки пропуснат урок струва по една стъпка назад в пътя ви към другия и любовта. Е нека бъдем отличници и да ни е честита поредната учебна житейска година.

Снимка: smokingdesigners.com