Как ухае любовта?

Любовта е тежък парфюм на повърхността и в ядрото на душата. Цитрусов вкус, тръпнещ на върха на езика. Започва често като дъх на захарен памук, сладка и топяща се, изчезваща за секунди амброзия.

Постепенно захарта се карамелизира, започва да се преглъща по-трудно, да има по-плътен вкус, докато не се изпусне и не загори. Прегорялата захар нагарча и тогава не знаеш от сладко или от горчиво ти става лошо.

Любовта има и друг аромат, полюсен и смесен, арабика или робуста, няма значение. Тя е горчиво кафе, силно, удря те в главата и сърцето, вдига ти кръвното, не се усещаш кога прекаляваш, но след стабилна доза се чувстваш като безсмъртен. Не е лошо от време на време да разреждаме с мляко, за цвят и равновесие.

До тук имаме кафе с мляко и захар. За пълна представа на уханието, добяваме и парченце шоколад или може би две, три, четири... Не осъзнаваме кога сме го опустошили целия, наведнъж. Да, така коварна е тази шоколадова любов, преяла и заситена, но за кратко.

После идва другият аромат, на липса, на хищно, налудничаво, наркоманско търсене на още. Още-то на любовта ухае на спомени и желания, на вятър, носещ люляци и прясно окосена трева, на среднощен двуметров огън по средата на планината. И още на догаряща цигара, от която има още една дръпка, но я взимаш за две-три, защото не можеш да приемеш, че това е краят... и двуметровият огън, утре ще се превърне в автомобилни газове, които ще ти напомнят за пътя към огъня.

Това е моментът, в който разбираш, че имаш нужда от нов аромат, различен от любовния бриз, отключващ всичко първично, различен от алкохолния делириум, в който забравяш къде си и си спомняш кой си, с паднали до чистилището задръжки.

Това е моментът, в който тези миризми са вградени в теб и те издигат и погребват, а ти имаш нужда любовта да се пречисти малко, за да не умре от пороците. Тук идва и ароматът на бебешка усмивка в ръцете ти и бузи в устата ти. Ароматът на прераждането. Ароматът на новия въздух. Аромат на някакво ново начало с по-лек вкус.

С вкус на бисквитена торта и мляко с какао. С вкус на болка за това, което е част от теб. С вкус на много сълзи и споделени щастия. Аромат и вкус на организмите на най-любимите ни хора. Аромат на тях, аромат на нас. Любовта ухае на нас и на нищо друго.