Как се превръщаме в безчувствени хора, които нямат желание да бъдат щастливи

Несъмнено има много неща, които ни карат да се чувстваме уморени, притеснени и озлобени към останалите, но дали това е добро оправдание за хората, в които сме се превърнали – невротични, негативно настроени и безразлични към проблемите на другите хора.

А дали не се превръщаме в роботизирани машини, мислещи предимно за ежедневните си задачи и собствените си нужди. Главния въпрос, който трябва да си зададем е - дали този начин на живот ни позволява да бъдем истински щастливи и защо преди години хората са били коренно различни от нас – търпеливи, загрижени за околните и най-просто казано добри хора с големи сърца. Има много неща, които с годините сме променили и продължаваме да променяме, но за жалост ставаме все по-отчуждени и затворени към нуждите на другите.

Постепенно се превръщаме в безчувствени роботи – дори и без да го осъзнаваме, защото явно такава е целта на това, което ни води и контролира. Неща, които сме възприемали за даденост преди - сега са ни отнети, което ни кара да се чувстваме още по-ядосани и обидени на живота. Събиранията с роднините, срещите с всичките ни приятели на едно място и чувствата на загриженост и любов - просто са станали забранени за нас. Постепенно се превръщаме в хора без чувства, емоции и нормални представи за доброто и красивото.

Всичко става изменено, различно и студено, което от своя страна ни кара да се чувстваме: манипулирани, изиграни и неспособни да променим обстоятелствата.

Когато се погледнем от страни забелязваме нещо нередно. Виждаме човек, който предпочита да се присмее на грешките на другите, вместо да подаде ръка и да им помогне. Човек който е силно привлечен от материалното, дори е способен да погази и други хора, докато не придобие така мечтаното богатство. Човек който предпочита другия да е зле, но той да е добре. Човек който се присмива, мачка и унижава останалите. Проблемът е, че нямаме и желание да се погледнем отстрани и да променим постъпките си, с които нараняваме другите.

Нашите капризи и манията ни за притежание, не могат да ни направят щастливи, нито арогантността, злобата и чувството за величие – те ни променят и преобразяват в същества, които нямат нищо общо с хората.

Запомнете едно - всяко направено зло рано или късно ще се върне при нас като бумеранг и всяка една лоша дума, изречена от нашата уста, няма да остане без последствия. Ние имаме точно определено време, в което ще сме тук на Земята и то е предварително начертано на всеки един човек, защото безсмъртни хора все още няма – но за времето, с което разполагаме, можем да се постараем да бъдем истински хора. Хора, които обичат, помагат и се интересуват от чувствата на останалите.

 Ако успеем поне за миг да спрем да се състезаваме с останалите ще можем стъпка по-стъпка, с всяко направено добро, да достигнем до истинското щастие. Ще можем, когато вече е свършило времето ни тук на тази Земя, да останем удовлетворени от постъпките си и горди от себе си. Няма да съжаляваме, нито да се упрекваме, че не ни е стигнало времето за да бъдем добри. Времето е малко и за всеки е стриктно определено. Затова се постарайте да изпълните своята мисия на Земята и да бъдете истински хора с големи сърца.