Как да се ползваме от психологичното консултиране и психотерапията?

Пиша този материал, за да помогне при ориентирането в огромното предлагане на услуги в областта на психичното здраве, защото личния ми опит показва, че често хората не са съвсем наясно с тези въпроси.

Искам да се спра на това - какво представлява психологичното консултиране и какво психотерапията (гещалт психотерапията в частност, от позицията на гещалт психотерапевт), каква е разликата и с какви въпроси и очаквания можем да се обърнем към съответните специалисти. Каква е разликата между психолог, психиатър, психотерапевт.

Психологичното консултиране е краткосрочно, обикновено продължава до 10-15 срещи. В него човек разглежда конкретни житейски ситуации, които могат да бъдат силно стресиращи, болезнени или объркващи за него. Проблемни отношения в семейството, раздяла с партньора, загуба на близък, затруднения с работата, търсене на нови възможности и реализации, травматично преживяване.

С помощта на психолог или психотерапевт се разглеждат съответните преживявания, работи се върху разбиране и осмисляне на емоциите, клиентът вижда по-ясно вътрешните си процеси и може да вземе решение, ако търси такова или да намери допълнителни възможности. Всички видове краткосрочни терапии, целящи преработване на събития или намиране на решение спадат към тази категория.

Психотерапията в днешно време обхваща редица школи, започвайки от класическата психоанализа, юнгианска анализа, хуманистични, екзистенциални, психодинамични направления, гещалт психотерапия, психотелесно-ориентирана психотерапия, психодрама, когнитивно-поведенческа терапия и редица други. Тя засяга дълбоки аспекти на личността и създава възможност за тяхното осъзнаване и промяна, води към вътрешна интегрираност. Тя стъпва върху терапевтичен алианс между терапевт и клиент.

Сферите, в които работи психотерапията са обширни и засягат устойчиви характеристики. Осветляват се и се преработват различни модели на поведение, защитни механизми, използвани в миналото, но нездравословни към настоящия момент, негативни вярвания, дисфункционални начини за свързване, детски травми, физическо или емоционално насилие, автоагресия и т.н.

Може да се работи върху реално съществуващи проблеми - несправяне с емоции - гняв и избухливост; страхове и фобии; тревожност, паник атаки, обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и липса на мотивация, трудности в изграждането и поддържането на отношения, хранителни разстройства и емоционално хранене, зависимости, психосоматични симптоми като стомашен дискомфорт, сърцебиене, повишено кръвното налягане (когато не е налична физиологична причина) др.

Цел на психотерапията може да бъде също и личностно развитие, по-добро разбиране на себе си, работа върху самочувствието и изграждане на желани качества и поведение.Психотерапията се гради върху дългосрочност и регулярност на отношенията между клиент и терапевт и взаимна ангажираност в процеса.

Психотерапевт може да бъде психолог или психиатър, преминал допълнително обучение в съответното направление психотерапия. Понякога, паралелно с психотерапията може да се препоръча медикаментозно лечение. То може да бъде назначено единствено от психиатър (лекар, специализирал психиатрия).

Малко за гещалт терапията и някои основни елемента, върху които почива тя: Гещалт терапията съчетава в себе си елементи от различни течения - "лечението чрез говорене" на психоанализата, хуманизма, екзистенциализма, феноменологията, източните учения за осъзнаване и присъствие в настоящето, концепциите за възприятието на гещалт психологията и теорията за полето.

Баща на гещалт терапията е психоаналитикът Фриц Пърлс, който поставя идейните основи на гещалт терапията в книгата "Его, Глад и Агресия" и освен това спечелва славата си на харизматичен и провокативен психотерапевт.

Подходът в гещалт психотерапията е холистичен, обръща се внимание както върху мислите, чувствата и телесните усещания в настоящия момент, тук и сега. Основната цел е разкриване на нещо ново или виждането на познатото от нов ракурс. Хуманистичната позиция носи вярването, че човек притежава вътрешен потенциал за саморегулация и развитие. Функцията на терапевта е да подпомогне той да се разгърне.

Феноменологичният подход се стреми да придържа фокусирано вниманието върху явления, които остават в периферията на осъзнаването - например нервното потропване с крак, свиване на юмруците, насечено дишане и пр., в моменти на разговор на дадена тема и с помощта на описание на наблюдаваното да се извади на светло скрития смисъл на тези феномени. Интерпретациите се избягват, формирането на смисъла се оставя на клиента.

Автентичните отношения между терапевт и клиент са почвата (фона), която поддържа и подпомага всички други аспекти в терапията - разглежданите теми, проблемите, затрудненията. На срещите се провежда диалог, целящ повече разбиране на себе си и случващото се в живота на клиента.

Като допълнителни спомагателни методи може да се ползват различни експерименти, внасящи яснота в преживяването - рисунки, работа с въображение, упражнения за телесно осъзнаване, ролеви диалози и движения, работа със сънища.

Психотерапията е бавен процес, изискващ търпение и отдаденост. Резултатът е достигане на осъзнат и пълноценен живот. Една от моите менторки, Катя, обичаше да казва, че психотерапията превръща човек от никой в някой.

Още текстове от автора маже да откриете на peace-of-mind.info