Как да разбера дали психотерапевтът ми е добър за мен?

Има няколко основни неща, по които можеш да се ориентираш дали психотерапевтът ти е добър.

1.Обърни внимание на поведението му

Още в началото терапевтът поставя "рамка" на срещите ви - обикновено продължителността на една сесия е 60 минути. Колко често ще се виждате, определя той, съгласувайки го с вас, в зависимост от моментната ви нужда. Тази честота може да подлежи на промяна. Добре е срещите да са веднъж седмично, в един и същи ден и час.

Атмосферата, която цари, е дружелюбна, може да се уговорите за формата на обръщение дали да бъде учтива – на "Вие" или на "ти", усещаш безусловно положително отношение. Каквито и чувства да изпитваш в момента, терапевтът те приема изцяло, без уговорки, без да показва прекалена обсебваща загриженост. Ако реши да те подкрепи с прегръдка, докосване по рамото или друго физическо пипане, е добре да те попита дали имаш нещо против.

Цари пълно разбирателство. Фокусът и центърът си ти самият, не подозираш, че твоят терапевт може току-що да е загубил пари, току-що да е научил, че жена му (мъжа й) изневерява или каквото и да е друго. Терапевтът е там, ЗА ТЕБ. Той не играе роли, не усещаш да се преструва, каквото казва, съответства на поведението му, тялото, жестовете…

Терапевтът не показва интерес към една твоя тема повече от друга. Всички теми следи с внимание и ги държи в ума си, съставяйки си хипотези за теб. Може да сподели с теб как се чувства спрямо това, което чува, когато не усеща конгруентност (няма съответствие между думите, които казваш и поведението ти в момента, т.е. говориш едно, а езикът на тялото ти показва нещо противоположно).

Терапевтът слуша и следи всичко много внимателно, може да те прекъсне, но не се чувстваш прекъснат или пренебрегнат. В зависимост от инструментите, с които си помага в терапевтичната работа, той може да ти предложи нещо да направиш, някакъв вид експеримент ( в зависимост от това към коя школа (модалност, парадигма) се е обучавал и използва, не е нужно да си запознат, но би могъл да го попиташ). Не си длъжен да правиш нищо, ако не искаш, и свободно можеш да кажеш на терапевта си всичко, което мислиш и чувстваш – без притеснения.

От друга страна той не ти се обяснява и не те убеждава в нищо, което мисли и предлага. Не следиш времето, не мислиш дали не прекаляваш със стоенето си при него и дали не е време вече да си тръгваш. Терапевтът знае кога и как да ти каже, че срещата ви свършва. Обикновено предупреждава, че остават 5 минути. Когато си тръгваш, не се чувстваш прекъснат, по никакъв начин не си разбрал кога и как човекът срещу теб си е гледал часовника.

2. Обърни внимание на личността

Терапевтът не ти е приятел. Не е там да ти угажда, да се съгласява непременно с теб, да е тих и невидим. Ако си е свършил добре работата, може дори да си му гневен в следващите часове, докато не осъзнаеш, че те е провокирал с нещо, което ти не виждаш и не разбираш, за твое добро. Прави го мило, но уверено.

Самият той е човек, със своите силни и слаби страни, но все пак е на няколко крачки преди теб. Задължително е ходил на индивидуална терапия и е работил и отработил много лични свои неща, като страхове, притеснения, тревоги…, а може и да продължава да посещава колега психотерапевт. Понякога може да се обърне към колега за супервизия, но задължително те информира за това (когато иска да чуе мнението на свой колега за теб и вашата съвместна работа).

Терапевтът ти е спокоен и уверен, психологически зрял и стабилен е. Има самочувствие, че знае какво прави и го прави с осъзнато его. Не е твоя работа да мислиш дали го натоварваш и така да му "спестиш" нещо твое, което напира отвътре (например сълзи). Той е зрял психически и може да понесе всичко, което му изливаш в "полето". Терапевтът е с висока мотивация властна личност, която контролира личния ти процес. Не е нужно да е видимо за теб, защото това е много дълбинно качество и го предпазва да не скочи с теб в "психологическия ти сървайвър".

3. Обърни внимание какво се случва с теб, докато си в личен процес

Това е най-важното! Терапевтът ти слуша внимателно и връща това, което си казал, по начин, по който е за теб в момента, много бавно и стъпка по стъпка те води към личностното ти израстване и осъзнаване. Усеща вярно чувствата, които изпитваш и навлиза много дълбоко в личния ти свят, така че разбира всичко, което казваш, но и което не казваш.

Този вид активно слушане се случва като пълно и безусловно приемане и емпатия, което те води с уникална мощ към промяната. По невидим начин самият ти влизаш в потока на собствените си преживявания и ставаш дълбоко автентичен. Чувстваш се свободен да се разкриеш и да се видиш цялостен.

Постига се ново състояние при осъзнаване и приемане на потисканите чувства по време на терапията и това го разбираш по психическата, но и по физиологичната ти промяна. Терапевтът насочва вниманието ти към неосъзнати преживявания, които изпитваш тук и сега и ти помага да разбереш тяхното значение и да ги изживееш напълно. Дава ти обратна връзка, за да можеш да чуеш и "видиш" чувствата, които изпитваш, назовавайки смисъла им за теб.

Отношението на терапевта е професионално, а не по симпатии към теб и темите, които засягаш. То е емпатично - слуша те с разбиране и така се отпускаш да говориш за неща, които не си говорил с никой и да откриваш страни от характера и личността си, за които преди не си си давал сметка.

Още интересни материали от автора ще откриете на svetlushall.wordpress.com