Как да простим?

Защо не можем да простим? Съществуват няколко мита за прошката.

1. Не мога да забравя обидата

Омразата ни изяжда отвътре. Случва се да забравим за какво точно сме се обидили, но остава горчивото чувство в нас. То изяжда тялото ни, психиката ни, духа ни.

Вниманието ни е съсредоточено върху изяждащото усещане за гняв и болка.

След като простим, постепенно емоционалният заряд изчезва.

Обичайки себе си, отхвърляме бремето на терзанията.

Прошката е акт на самоуважение.

2. Ако простя, другият пак ще ме нарани

Всички ние сме хора със силни и слаби страни.

На всеки се случва да греши.

Прошката и доверието са две различни неща.

Освобождавайки се от бремето на обидата, означава да не подхранваме енергията на гнева и търсенето на отмъщение.

Прошката е пълна, когато мисълта за обидата не ни носи никакъв емоционален заряд.

Доверието означава да имаме очаквания от хората как да се държат.

Веднъж изгубено, то трябва да се спечели отново.

3. Ако простя, на другия ще му се размине

Единствените, които плащаме цената, сме самите ние.

Цената да не сме щастливи, да не сме спокойни, да не сме в хармония.

Отровата е в нас и ако не се освободим от нея, бавно и мъчително ни изяжда.

Притиснати сме от собствената си безсилна ярост и омраза.

4. Някои хора не заслужават прошка.

Като че ли по-трудно прощаваме на хората, с които сме били интимни.

От тяхното предателство много боли.

Въпросът е не дали заслужават прошката ни, а как да се освободим от ненужните отрицателни чувства.

"Ако не искаш да се поддаваш на гнева, не подхранвай навика." - Епиктет

5. Казах, че съжалявам, прости ми.

Някои хора смятат, че като си признаят своето прегрешение и с това трябва да се приключи.

Тази ситуация можем да сравним с поръсването на кравешко изпражнение със захар.

Човек трябва искрено да се разкайва за прегрешенията си.

Да прави непрекъснато опити да изгради отново доверие у другите хора.

Прошката е ключът към свободата. Какво означава това:

1. Да простиш, означава да разбереш постъпката на другия.

2. Да простиш означава да имаш душевен покой.

3. Да простиш означава да изпитваш радост, искреност и едно добруване пред самия себе си.

4. Да простиш означава да се освободиш от самосъжалението, да изпитваш лекота.

5. Да простиш означава да почерпиш мъдрост от преживяното.

"Ако през цялото време съдиш хората, няма да има кога да ги обичаш." - Майка Тереза

Фази на прощаване:

1. Ярост, гняв, обида. Първоначалният отказ да приемем случилото се, преминава от вцепенение и обърканост, до желание другият също да страда. Крещи.

2. Концентрация върху обидата и болката. Планове за отмъщение. Само да ми падне...

3. Аз съм жертвата. (Никой не ме обича, не ми върви) Генерализация. Напиши писмо и излей всичко в него.

4. Самоизолация. Молитва. Медитация. Лекуване на спомена.

5. Повратна точка. Сърцето винаги има силата да прости. По-важно ми е здравето и енергията. Имам нужда от мир и покой. Бъди щедър.

6. Доверието трябва да се спечели отново. Зарастване на раната. Всички ние сме човешки същества.

7. Помирение. То е крачка от излекуване на прощаващия към излекуване на връзката.

"Във всяка прошка се крие любов." - Суфитска мъдрост.

Още интересни статии от Светла Трифонова може да откриете на: svetlushall.wordpress.com.