Как да отсечем главата на безсмъртния шотландски боец
Годината е 1941, а филмът – “Жена с две лица”. Тази лента остава в историята с един забележителен факт – в нея за последно се появява божествената Грета Гарбо. Тя е само на 36 години и е на върха на световната слава. Фатална и зашеметяваща жена, особена аура, бликаща от всеки кадър на екрана, неординарна личност и безсрамно талантлива актриса… И изведнъж- край!
Няма никакво логично обяснение за тази шокираща постъпка. Тръгват слухове, догадки, спекулации. Най-разпространената версия гласи следното: Грета Гарбо е забелязала първите следи на времето върху себе си и слиза от екрана, за да може да остане вечно млада в очите на милионите фенове, които я обожават. Оттук започва митът Грета Гарбо. До смъртта си през 1990 г. великата актриса не дава нито едно интервю, не се показва на нито едно бляскаво събитие. Става така, че да зърнеш на живо Г.Г. по улиците на Ню Йорк било по-вълнуващо, отколкото да видиш НЛО. С това решение тя още повече засилва усещането за някаква тайна, която се излъчва от цялата й същност, но и прави нещо друго - демонстрира висока проба класа и изтънчен вкус. Класа, която малцина притежават или могат да си позволят.
Кога да спреш? Кога да сложиш точка? Кога да кажеш стига? Това наистина е дилема, достойна за самия Хамлет. Трябва да бъдеш талантлив актьор, да играеш в пиеса на гениален драматург като Шекспир, да имаш под ръка най-добрия режисьор…, за да усетиш точния момент, в който да изпълниш финалния си монолог. За всичко това определено трябва да ти стиска. Само така има някакъв шанс, епилогът на пиесата, в която играеш главната роля, да зависи поне малко от теб. Един край винаги трябва да бъде красив и съвършен, а не да се осланя на случайността, превратностите на съдбата или капризите на публиката.
Кога да спра да се наливам с ракия или да се тъпча със свински пържол и касае единствено и само мен. Аз ще имам проблеми с холестерола и високото кръвно налагане. В кърпа ми е вързан и инфарктът. Но когато си публична личност, звезда, ВИП персона, която постоянно ни занимава със собственото АЗ, то тогава този проблем става и мой, и на цялото общество. Тогава всеки един от нас има право на мнение и решението трябва да бъде общо. Разбирам прекрасно, че светилните на прожекторите, сцената, обожанието на публиката, вниманието на медиите са голям наркотик. Отказването е трудно. За повечето тази зависимост е до живот. Извинението е едно. Това ни крепи и ми дава сили да живея. Ама какво от това? На мен ми е писнало да чувам и гледам хора, които си въртят една и съща дългосвиреща плоча от десетилетия. Интелектуалци, които не казват нищо. Творци, които не показват нищо ново. Звезди, които карат на спомени. Политици, които само сменят човека, на когото се кланят. Целият този порочен кръг оставя усещането за сладникава сапунка от няколко хиляди епизода. Сериал, в които като няма какво да се разказва, се е стигнало до там, че всеки е спал с всеки. Получило се такова кръвосмешение, че ти е трудно да разбереш кой е бащата, кой – синът, кой – първият братовчед. Нали не е нужно да идва второто пришествие, за да се сложи край на този фарс!
Годината е 1982, а групата АВВА. Оригинални, танцувални, сексапилни. АВВА са супер звезди, мултимилионери, най-продаваната група в Европа след The Beatles за всички времена. И пак край. При това, когато са в апогея на популярността си и само 10 години на сцената. И до ден днешен няма официално изявление за това какви са причините за разпадането на групата. Клюката гласи, че са настъпили неразрешими творчески различия между четиримата изпълнители. Това може и да е така, но по-важен е пост ефектът. През 2000 г. на АВВА е предложено невижданата до сега в шоу бизнеса сума от 1 милиард долара, за да се съберат отново и да направят световно турне. Те отказват...
Много по- достойно е да се оттеглиш сам, в онзи първи момент, в който усетиш, че вече започваш да слизаш надолу. Само в този неповторим и трудно уловим миг имаш шанс да направиш това с високо вдигната глава. Определено моментът на оттегляне не зависи от конкретна биологична възраст, а от това, дали публиката се е пренаситила с теб. Когато преядеш, губиш вкусовите си усещания. Хитрият номер тук е да спреш точно преди да се наядеш. Само така този вкус и усещане ще ни липсват в бъдеще и ще се сещаме за тях, когато сме много гладни. Това определено е висш пилотаж. Демонстрация на самочувствие и благородство. Лукс, който само проницателни умове могат да си позволят. Привилегия за богоизбрани, които имат способност да виждат по-далеч от носа си. Вяра в себе си, която не се нуждае от истерично повтаряне, че наистина си оставил следа.
Годината е 2005, а шоуто е на най-известната фирма за бельо в света Victoria’s Secret. Моделът на моделите, шоколадовата красавица Тайра Банкс казва сбогом на публиката и на модния подиум. Това се случва в момент, когато Тайра е по-търсена от всякога, а хонорарът й за ревю възлиза на шест цифрена сума. Черната перла подкрепя Victoria`s Secret още в началото, част е от историята и превръщането на марката в легенда. За цели 10 години моделът е един от най-скъпо платените ангели на Victoria’s Secret, ставайки най-яркия и незабравим символ на фирмата. На 32-годишнината си Тайра Банкс прави рязък завой в кариерата и сменя своето амплоа. Днес тя е една от най-скъпо платените актриси в Америка със “скромния” хонорар от 23 милиона долара за роля. Големият й удар обаче е свързан с телевизията, където Тайра Банкс е водеща на реалити шоуто America’s Next Top Model и изпълнителен продуцент и председател на журито на собственото си The Tаyra Banks Show. С всичко това Тайра се справя адски добре. Как да не я обичаш!
Иначе е жалко да гледаш в милата ни BG действителност как велики комедийни актьори продължават да се влачат на сцената и да фъфлят със зъбните си протези, изкукали професори или пък уж телевизионни легенди, които днес са интересни на аудиторията само с това, че отдавна не са адекватни. Моля ви, оставате ме да ви запомня с прекрасните ви роли, а не със безсилието ви на сцената. Това е обидно за всички.
Никога не може 100% да знаеш кога да се откажеш (то в този живот нищо не е 100%, така че, този довод не се брои). Върхът може да ни предстои. Да, но когато само ти си убеден в това и отдавна ти е отминало времето, май наистина трябва да се оттеглиш от светлините на рампата и достойно да сложиш финал. От това ще те заболи (е, това ти е 100% гарантирано). По-добре да ти е гадно и само ти да си го знаеш, отколкото да си изтривалка на хорските комплекси. Първо ще започнат да ти броят бръчките и пластичните операции, любовниците и извънбрачните деца… На финала ще подложат на съмнение всичко, което си постигнал. Изкуство е да превърнеш дефекта в ефект, да направиш от оттеглянето си водеща новина, събитие, за което ще се говори с години, PR акция, от която ще продължат да се берат дивиденти и в бъдеще, маркетинг ход, от който само ще спечелиш. Достойният край те прави недостижим за масата, която винаги ще се опита да те принизи до нивото си. Инатенето да бъдеш докрай, само ще ти изиграе лоша шега на финала.
