Избирам реалната реалност - истинско майско изключване!

Всяко следващо цъфнало цвете размества виртуалната ми действителност. Не искам да го отмина, избирам да остана в неговата реалност.

Изключвам екраните, докато още имам избор. Около мен няма изкуствени дървета, не си е отишла последната птица. Не съм от номерираните чипирани хора без имена от фантастичната история "Изключване". Елиа Лаванда само предупреждава колко лесно можем да се изгубим.

С блокиран чип - заради запазената им идентичност - изключените нямат повече достъп до конкурентния си технологичен живот, но откриват път към друг. В Планината си връщат паметта за истинското и не престават да се питат трябвало ли е да бързаме толкова много към нереалното. В него страховете побеждават вдъхновението, а еднаквото приспива уникалното.

Докато създаваме добавени реалности, пропускаме основната. Докато замисляме безсмъртните си цифрови копия, забравяме, че най-важно е "каква душа връщаме на Създателя". Докато изкачваме измислени върхове, се разминаваме с простата истина, че "ако се свържем в Любовта с всичко долу, значи сме стигнали горе".

В метрото вместо телефон държа букет. После, защото е май, повече от всякога внимавам да не пропусна да забележа нито една пчела, пеперуда или славей, който не просто си пее, а крещи, за да го чуя.

Не се опитвам да усетя аромат от екрана с изображение на жасмин, който програма ме уверява, че ухае. Знам, че не е възможно. Избирам реалната реалност.