Италианските езера или вашето Dolce Vita тук и сега
Откакто човек е бил изгонен от Рая, все се опитва да го намери или претвори тук, на Земята. Има едно място на нашата планета, което максимално се доближава до изгубения Рай - алпийските езера, разположени в Северна Италия.
Издълбани от ледниците, езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо и Лаго ди Гарда са безспорно божествени творения, защото само такава висша сила може да сътвори нещо толкова неземно красиво.
Уникалното на италианските езера е в невероятната комбинация "3 в 1", която само тук може да бъде намерена - мек и топъл средиземноморски климат, планинска свежест, идващата от величествените Алпи, както и кокетен шик и бохемска артистичност, характерни за целия Апенински полуостров.
Италия е най-големият музей на открито в света. Човек, където и да отиде в тази красива страна, няма да сбърка, защото винаги ще има какво да види.
Но италианските езера сякаш са събрали най-хубавото от преките наследници на Древен Рим - спираща дъха природа, праисторически находки, културно-исторически паметници от различни епохи, шедьоври на архитектурното изкуство, южняшки темперамент, кулинарна фиеста и още нещо, което всеки сам трябва да усети...
През 1960 г. Федерико Фелини - един от най-великите режисьори в седмото изкуство на всички времена, създава филма La dolce vita ("Сладък живот"), пресъздавайки на големия екран онази наслада от малките неща, която само италианците умеят да усещат и изживеят пълноценно и докрай.
Постепенно глобализацията убива прословутото италианско Dolce Vita, заличавайки го напълно до края на 80-те години на миналия век. Днес този начин на живот, характеризиращ се със свободата, бавните темпове, разнообразието, толерантността към различието, насладата от малките неща..., няма да видите в Рим, Милано, Флоренция или Венеция.
Но ще се изненадате приятно! Ако Dolce Vita все още се е запазило някъде, то е точно във всички малки градчета и селца, пръснати около алпийските езера в Италия. Животът около Лаго Маджоре, Лаго ди Комо и Лаго ди Гарда е устроена така, че те кара за няколко минути да спреш и да се насладиш на момента тук и сега. И да усетиш на 101%, че си жив, че животът е прекрасен, че няма преди и след, а само този незабравим миг.
Eзерото Маджоре (Лаго Маджоре)
Намиращо се близо до Милано - една от четирите световни столици на модата, 80% от площта на езерото Маджоре е разположена в Италия, а другите 20% принадлежат на Швейцария.
Второто по големина италианско езеро впечатлява с уникалния си планински климат, който е толкова мек, че позволява да виреят по крайбрежието му екзотични растителни видове, които иначе няма как да бъдат срещнати на тази географска ширина.
Като разпилени перли от скъпа огърлица, цялото езеро Маджоре е осеяно с красиви градчета, в които човек се влюбва от пръв поглед и завинаги.
Едно от тези вълшебни местенца е Стреза. Градчето от векове привлича европейската бохема, която тук се чувства като у дома. Курортът е любимото място на писатели, художници, музиканти, милионери и авантюристи, които идват през студените месеци да карат ски, а през топлите - да правят тен, да плуват и да се наслаждават на разходки с лодки в индигово сините води на езерото Маджоре.
Архитектурният диамант на градчето Стреза е Grand Hotel Des Iles Borromees, който повече от 150 години посреща звездни гости от цял свят. Легендарният хотел е увековечен от самия Ърнест Хемингуей в "Сбогом на оръжията" - един от най-въздействащите антивоенни романи на всички времена. Героят му Фредерик Хенри среща голямата си любов Катрин Баркли точно в Grand Hotel Des Iles Borromees. И наистина, хотелът е толкова великолепен, че настройва на романтична вълна и разпалва и най-смелите мечти.
Но с това не свършват чудесата на езерото Маджоре. Напротив, това е само началото! Точно срещу Стреза се намират Боромеовите острови - архипелагът от три острова, изглеждащи като създадени от вълшебния жезъл на могъщ магьосник.
Изола Бела, Изола Мадре и Изола дей Пескатори са кръстени на аристократичните семейства, които от няколко столетия са горди собственици на тези природни бижута.
Изола Бела и Изола Мадре са съвършените местенца за почивка, защото в тях по стряскащо идеален начин си съжителстват природа, архитектура и южняшкото гостоприемство. Ако искате да разберете какво е божествено блаженство, задължително посетете тези два острова!
Изола дей Пескатори е нещо друго, различно, провокиращо... Островът няма впечатляваща природа и архитектура, но ако искате да опитате безумно вкусна рибена чорба и всякакви други "прости" кулинари изкушения, то това е вашето място!
Езерото Комо (Лаго ди Комо)
Има езера и езера. Но Комо не е просто езеро, а легенда, мит. Въплъщение на шик, класа и аристократизъм. Тук просто всичко е "Черешката на тортата", но не поднесена захаросано, а толкова истинско, че понякога нагарча, ако нямаш сетивата да поемеш цялата тази култура, извираща от всяко ъгълче.
Сухите факти сочат, че Комо достига до 400 м. дълбочина, носи името на едноименния град, разположен на висок връх над езерото, има три ръкава и е с Y-образна форма... Но спираме до тук със статистиката, която може да прочетете навсякъде.
Ако водите на езерото Комо можеха да разказват, какво ли щяха да ни кажат? Може би истории за платонична любов, влюбване от пръв поглед или изпепеляваща страст, драматични изневери или отрезняващо ново начало, фатални банкрути или печалби за милиони... Това сами трябва да разберете, посещавайки Комо, защото истина е различна за всеки един от нас.
Че Комо е шик, потвърждава и още един факт - през XIV век градът носи титлата "Копринената столица на Европа". От това приказно място е идвала 60% от копринената продукция в Стария континент.
Комо е вдъхновение за ненадминатите оперни композитори Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Джоакино Росини... Муза за перото на гениалните Джордж Байрон, Стендал (Анри Мари Бейл), Уилям Уърдсуърт...
За нас това езеро има и дълбока сантиментална стойност, лежаща здраво в сърцето на всеки, който смее да се нарече българин. Само на 3 километра от населеното място Комо се намира градчето Брунате и вила "Белависта", в която на 28 май 1912 г. (46 г.) умира Пенчо Славейков - идеологът на литературния кръг "Мисъл".
Става ти толкова мило и драго... и тъжно и печално, като видиш църквата, в която е опято тялото на големия поет... И гробът на Славайков, преди тленните му останки да бъдат пренесени в България, което се случва 8 години след смъртта му. Малко късче от родината!
Езерото Гарда (Лаго ди Гарда)
Най-голямото езеро в Италия - това е Гарда. Но и много повече... Гарда е мечта за всички еко (био) маниаци. Езерото може да бъде обиколено за един ден с кола, велосипед, ферибот и (или) корабче...
Тук здравословният начин на живот е на особена почит - статистиката сочи, че велосипедистите (и пешеходците) са повече от шофьорите.
Гарда е и меката на нудистите, които се чувстват като в рая в закътаните, уютни и "тайни" малки заливчета. Мечта, нали?!
"Перлата в короната" на езерото Гарда е градчето Сирмионе, намиращо се на полуостров, който визуално изглежда, че сякаш разделя езерото на две.
Сирмионе от векове е известен с термалните си извори, които впечатляват с високото си минерално съдържание. Затова днес това населено място на езерото Гарда с гордост носи титлата "СПА центъра на Италия" – курортен и балнеологичен комплекс.
За да завършим пасторалната картина, ще добавим, че Гарда не е само красива природа. Тук се намира Грото ди Катул, най-старата постройка от Древен Рим, открита в Северна Италия.
Но и ако това не ви е достатъчно, наблизо е селцето Бардолино, известно с божествените си вина, които направо те изстрелват в небесата.
Ако нямате търпение да посетите вълшебните италиански езера, разгледайте настоящото изгодно предложение от SunTravel.bg.