Ирина Тенчева: Книгите, които ме промениха

Пиар експерт, телевизионен водещ, влогър - така най-кратко може да представим Ирина Тенчева. Или казано по друг начин, Ирина или Ирини - както я наричат приятелите й, е едно модерно момиче, което успява да има от всичко в точно премереното количество, за да се чувства щастлива - семейство, кариера, успех… Заедно с всичко това тя успява да бъде най-вече Жена.

Извън стандартното представяне ще добавим, че Ирина е един вечен търсач, който постоянно се опитва да си отговори на въпроса: Как да бъда тук и сега?

НЯКОИ от книгите, които промениха Ирина Тенчева:

Ирина: "Не е възможно да спомена всички важни за мен книги, затова този списък е непълен и недовършен. Опитала съм се в някаква хронология по възраст да изброя важните за мен книги. Това е един от възможните десет списъка. Наистина ми е съвестно, че нямам време да изброя дори 1/10 от литературата, която ме беляза…"

1. "Роня, дъщерята на разбойника" от Астрид Линдгрен

Ирина: "Разбира се, че обичам и "Пипи Дългото чорапче", и "Емил от Льонеберя", и "Братята с лъвски сърца". Наистина ги обичам тези първи дози литература, които поех съвсем сама още на седем години (баба ми ме научи да сричам в края на петата ми година), но Роня… Роня бях аз. Живеех за летата на вилата на баба ми и дядо ми, когато времето ми минаваше точно като на любимката ми от романа – с най-добри приятели сред потоците, поляните, горите и измислените приключения от сутрин до полунощ… Откакто се помня, та чак докато в късния пубертет хормоните ми се пренаредиха, а с тях и приоритетите, аз истински мечтаех за тази свобода, смелост, дързост и естествена връзка с природата, които олицетворява героинята от романа. Истината е, че след като изпълних плана на средностатистическата жена в БГ, вече пак мечтая за този живот… И понякога даже го живея. Роня ми даде отговор на въпроса с какво настроение искам да изживея живота си."

2. "Какавидите" от Джон Уиндъм

Ирина: "Сигурна съм, че повечето деца, израснали през 80-те, си спомнят "онази космическа етажерка", която приютяваше изданията на "Библиотека Галактика". Бях може би в 5 клас, когато я открих… Влюбих се в "Магьосникът от Землеморие", който откри, че за да пребори сянката си, трябва да й даде име. Очаровах се от "Денят на трифидите" – толкова реалистична версия на така чакания апокалипсис и такава благодарност, че не се случил! Но "Какавидите" и чаровната шестопръста Соуфи ме научиха на две неща: буквално на значението на думата "мутация" и във всички възможни аспекти на думата "толерантност към различните от мнозинството" - ценност, която днес се опитвам да предам и на децата си. "Какавидите" ме научиха, че това да бъдеш толерантен дава свобода най-вече на този, който не дели хората по каквито и да е критерии."

3. "Девет разказа. Семейство Глас" от Джеръм Селинджър

Ирина: "Тогава, когато като всеки тийнейджър си зададох въпроса: "Защо точно в тази луда фамилия се родих?" се появи Селинджър, разказът му за Франи, Зуи, Сиймор, Теди и останалите от сборника и ми отговори, че всеки цветен човек е чаровно луд. "Семейство Глас" ме накара да се науча да бъда себе си и във важните решения, което понякога предлага доста екстремни опитности…"

4. "Чайката Джонатан Ливингстън" от Ричард Бах 

Ирина: "Няма смисъл да анализирам в дълбочина тази книга, която насърчава различните и смелите, които в крайна сметка правят революциите и квантовите еволюционни скокове от името на цялото човечество. Прочетохме я на децата ни, когато не бяха навършили 10 години… Ще им я подаря, когато станат на 14, а 10 години след това ще им завещая и другата пътеводна книга на Бах - "Бягство от сигурността", за да ги насърча да потърсят свободата си отвъд зоната на псевдо сигурност и клиширан комфорт."

5. "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Ринпоче

Ирина: "Това не е роман, а послание отвъд времето, писмо в бутилка, или по-точно атлас, с който е добре да се запознае всеки, който пътува осъзнато към крайната точка на живота си. Книгата е съкровищница, която е съхранила будистката философия за Вселената, причината и смисъла от прераждането ни – просветлението, като обръща специално внимание на шанса да го постигнем в мига на смъртта ни. Няма по-добро обяснение за всичко, което неизбежно се случва на всеки човек и може би неслучайно човек се връща към нея именно в повратни моменти от живота – раздяла, смяна на посоката, болест, предизвикателство… "Тибетската книга" ми даде философски поглед върху тъжните раздели и с близки хора, и със самия живот. Learning to live is learning to let go."

6. "Любов по време на холера" и "100 години самота" от Габриел Гарсия Маркес

Ирина: "Любов по време на холера" и "100 години самота" ги чета винаги една след друга и винаги в тази последователност. Наистина не мога да изброя всички автори, които са ме преобърнали, дори не заради сюжетите, а заради красотата на изказа и разказваческите си умения… Но Маркес… книгите му са като дрога, за която знаеш, че има страничен ефект, но не можеш да спреш докато не затвориш и последната страница. При мен страничният ефект е, че дълго време изживявам нещо като криза на смисъла (както най-добре определя депресивните състояния Любен Дилов-син) от една страна, а от друга – пореден отказ от писането… Ако си искал да пишеш и издаваш, след като прочетеш Маркес се отказваш за дълго от това да пишеш и във "Фейсбук", камо ли да издадеш книга. И двете книги ме накараха да изживея съдбата на героите изключително пълнокръвно, защото това всъщност е съдба на всеки… Цикличността; сладката носталгия; невъзможната, но рано или късно възможна любов; красотата на тленното; усещането, че всичко и всички сме едно и също – това е, което остана у мен след първия и пореден прочит на тези романи."