Имаха очи - да се гледат. Уста - да се сливат. Ръце - да се сплитат

Те се срещнаха не в райската - в Градската градина.

Там размениха денем първи погледи - вечер първа целувка.

Скитаха из полето, гората, късаха момини сълзи, кичеха се и се смееха. Не искаха да знаят - кой, защо е създал човека, небето, земята - кога ще се свърши и ще се свърши ли някога всичко туй?

Не се бояха от смърт, ни от страшния съд.

Чувстваха се безсмъртни, невинни ангели.

Склонени един до друг - не виждаха, не чуваха нищо наоколо.

Имаха очи - да се гледат. Уста - да се сливат. Ръце - да се сплитат.

*************************************

- Мили! Грях ли е това, или престъпление?

- Не знам, мила! Ако е грях и престъпление - искам целия живот да бъда грешен престъпник.

- А аз - твоя вярна съучастница до гроб.

Из "Грехопадение" от Георги Стаматов