Игра на охлюви
Странно ми е като казваш, че животът ти "трябва да бъде...различен". Странно ми е, че пак бързаш за някъде. Странно ми е, че гониш "нещо или някой", а не те виждам да пристигаш. Рядко си "тук", защото винаги си вперена в "онова там".
Очите ти гледат само напред, не изпускаш целта. Цялата си в отрицание, не приемаш това, което чувстваш, това което си сега. Крачиш и подминаваш света, подминаваш се сама. Движиш се толкова бързо, че не усещаш земята под краката си, дишаш плитко, неспокойно. Храниш се, но само поглъщаш, не позволяваш на вкуса и мириса да те докосне. Заключила си тялото си в скоби и ми се оплакваш, че пак си схваната, че всичко те боли.
Боли те, защото си в постоянна битка, все търсиш да се оттървеш от нещо. Плюеш мисли, чувства, хора – записваш ги на черната дъска като проблеми. А след това бързаш да намериш гъба, да ги изтриеш от света. Хербаризираш се в познатото, в светлото, а тъмното се правиш, че не съществува.
Тъжно ми е, че отлагаш удоволствието: "Не сега, после, нямам време"... отлагаш свободата си. Отлагаш срещата с мен. А после празна, започваш да купуваш. Още и още....трупаш етикети, идеали... Забравила коя си. Чувстваш липса. И тогава ми казваш: "Имам нужда от това"... от него, да съм пак цялостна, да си припомня какво е да съм в сега. Ставаш зависима. Заспало ежедневие.
Иска ми се днес да те събудя. Крещя ти името. Пред дома ти съм, легнала в двора, с охлюв в ръка. Каня те да легнеш на тревата, да се вгледаш в малкото създание. Казвам ти, че в този миг той е целият ни свят.
- Подръж го в ръката си сега и затвори очи. И за момент да си представим, че сме него – Аз и Ти - охлювените души . Надникваме в черупките ипълзим към центъра си...
Минава време, пристигаме отпуснати в себе си. Усещаме се леки, нежни, уязвими. Можем да отворим очи, нахранени от тишина.
- А какво ще кажеш сега, за една игра на табла?! Да, да сме охлюви, които играят на табла.
Гледаш ме зашеметена, но притихнала, вече чуваща ме.
- Да, да играем табла и да се огледаме и в бялото, и в черното, да останем в несигурността. Обещавам, няма да говоря, да те поправям, няма да ти казвам къде грешиш, или какъв по-добър ход можеш да направиш. Просто ще хвърлям с теб заровете на живота. Ще излезнем от черупките си и ще се почерпим с избори. Ще вкусим и загубата и радостта.
И ако в миг ми се ядосаш, искам да излееш гнева си срещу мен. Ако ти се смее, смей ми се на глас... Ако ти доскучае от всичко, покани ме да скучаем заедно. Ако ти се пълзи по тревата, хвани ме за ръка да си пълзим заедно из целия двор.
А аз ще съм просто до теб, без да искам да си някоя друга. Ще те гледам истинска, отвъд историите и мечтите ти. Ще те видя пристигнала тук и сега.
- Хайде, скъпа, да играем на охлюви целия ден, без хореография, без план да стигнем някъде. Само с къщички пълни с доверие.
Още положително настроение от Марта Демирева може да откриете на martademireva.com.
