И ти влияеш на останалите
Казват, че след време човек започва неволно да имитира мимиките на близките си. Явно просто така сме устроени – някаква част от съзнанието ни винаги се слива с това на околните, независимо колко сме различни.
Според Дон Мигел Руис говорим с думите на своя разказ – онзи, в който сме избрали да живеем. Прожектираме историята си, за да изразим собствените си мечти, желания и страхове.
И без да осъзнаваме попадаме в отношения на власт и йерархия, в които едните предоставят мнения, изводи и дори разсъждения, а другите се хранят с тях, за да изградят картина за света и да прогледнат, макар и през чужди очи.
Така лесно се озоваваме в затвор на потискащи ни убеждения и насадено знание. Да срутим стените му ни се струва непосилно, защото за нас това би означавало самоунищожение.
Но имаме ли избор, ако и личността ни е оформена спрямо сценария на някой друг?
За да се освободим от симулацията, в която сме позволили да потънем, трябва да разрушим всички създадени вече пътища, всички мисли, превърнали се в навици, всички повтарящи се заключения, защото сме стигнали толкова далеч, че когато в нас се пробуди въпрос, ние не търсим отговор, а ситуации, опит и истории, които да напаснем към вече съществуващия такъв.
Може би ни е страх да преразгледаме онова, което сме считали, че ни изгражда. Може би малко ни тревожи идеята да вникнем в определението си за щастие.
Ето защо, предпочитаме да се залъгваме, че всичко това е непосилно, но истината е, че съвсем не е така. Желанието е като бримка – то може да преобрази с неконтролируема лекота всичко по пътя си.
Ако поискаме да открием малко истина сами за себе си, ако поискаме да дадем път на онова, което таим някъде в нас, ако оставим заробващото правило, че ни е нужно одобрение, ще спрем да участваме в безсмислена борба със света.
Мислите ли, че сте достойни да мислите? Имате ли право на това?
Родени сме в свобода и живеем с нея, докато не дойде някой, който да обработи пътищата в ума ни. Механици са нашите родители, учители, онези, които сме поставили в йерархията над нас. Но нека разберем едно – не са единствени.
И ние влияем на останалите, и ние можем да покажем една различна страна, да дадем малко повече красота, светлина и истина.
Но първо ще трябва да изминем целия път наобратно, да рушим и градим, да се заслушаме и да видим – чие творение сме, кой направи филма за нашия живот. Може би светът е просто въпрос на гледна точка, но нека тя бъде все повече наша.
Още от Маркрит Чилингирян може да намерите на страницата й.
