И написах твоето име...

По този безлюден бряг неотдавна пак преминах.Слънцето беше позлатило морето, а вълните нетърпеливо бързаха да залеят брега. Гларуси гордо се разхождаха по пясъка и не само те търсеха отминалото, синьо, незабравимо лято.

Наоколо беше тихо. Една непоносима тишина, която сякаш крещеше. Лятото си беше отишло толкова бързо. Погледнах морето. И сега то беше прелестно и ме привличаше неудържимо.

Притворих за миг очи. Последните лъчи на залязващото слънце погалиха нежно лицето ми. Студеният вятър шеметно развяваше косата ми. Не усещах нищо друго освен безкрайно блаженство.

Hа плажната ивица написах твоето име...