Христина Маджарова: Две стихотворения за Бургас

БУРГАС Е ПУЛС

Пространството тежи от премълчаване.

Преглъщаш, продължаваш и приемаш.

Не спиш добре. Навън се зазорява

и криволичиш по течението,

по вятъра, по хаоса, по драми

и все към себе си се приближаваш

по пътя за Бургас. А там е

една любов, която не отплава.

И просто е. И просто там те чака,

и просто във Бургас тя съществува,

прибрана във на куфара потракването

и във желанието ти за плуване.

Във вятъра крайбрежен и по Главната

една любов тежи от закъснения.

Приемаш шанса да я грабнеш

преди да са я грабнали сирените.

Ще бързаш, изпреварваш и политаш.

По пътя за Бургас мигът е котва,

по пътя за Бургас се случват стихове

и случва се най-истински живота ни.

Не питам колко дълго ще останеш.

Денят в Бургас си няма измерение.

По-важно е да съхраниш пристанище.

Останалото остави на мене.

И само тук до край се доверявай

на рибите, на любовта до дъно.

Бургас е пулс. И пулс е врявата му.

Пристанище не може да потъне.

***

ВЯРА

Отецът, пред когото се прекръстих,

не беше стъпвал никога във църква

и неговата вяра бе морето.

Целуна ме по стъклените пръсти

и обеща да скочи първи.

Закле ми се в бургаските поети.

Закле ми се в Бургас и го разбирах.

Най-светъл мъж в море от светлина.

Отецът, за когото бих умирала

поне хиляда пъти, мен избра.

И както обеща, той скочи първи.

Последвах го във неговата вяра.

Морето стана първата ни църква,

а той-мъжът, когото не забравих.

Сега е бог, баща, любов и всичко,

което за морето се говори.

Единствено на него бих приличала

в най-морската и влюбена история.