High View Inspiration: Звездите сигурно са полудели с Ванеса Виденова

Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ще ви срещаме с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.

Удоволствие е да вибрираш с нея на една честота. Съзвездие от качества. Сменя цвета на косата си със скоростта, с която сменя и мнението си. Риба, която плува в море от любов към себе си и живота. Астролог по душа. Изследовател по призвание. Цяла една Галактика по уникалност.

Ванеса Виденова - момичето, което може да тегли майната на планетите, но няма да оскърби вашата личност. Различната гледна точка за астрологията, спирките в живота и промяната в разговора ни по-долу.

- Астрологията ли намери Ванеса или Ванеса намери астрологията?

- Хм, май аз я открих. Това всъщност не е първият път, в който отговарям на този въпрос и всеки път ми идва да кажа различно нещо. Понеже така и не разбрах кога започнах да се интересувам от астрология наистина, въпреки че още като малка четях колонките за зодиите в списанията, а по телевизията гледах предавания за мистерии и извънземни.

Тези теми просто винаги са ми били интересни и в същото време винаги са ме плашели страшно много. И ето ме – години по-късно, вече съм с двата крака вътре и се занимавам почти изцяло с тази сфера. Явно наистина ще се окаже вярно, че каквото си обичал най-много да правиш като дете – това е призванието ти и като възрастен. 

- Коя беше първата ти крачка по-сериозно в тази посока?

- Не помня. Имам много слаба памет що се отнася до такива неща, а и като цяло едвам помня събитията от собствения си живот. Точно заради това пиша непрекъснато - защото после се връщам в архива на блога си и казвам: "Да, тук се случи това, това и това, ясно".

Така имам един пост, озаглавен "Ще бъда астролог" и от този момент нататък просто започнах да работя по въпроса и създадох канала Vansastrology в Youtube. Видях, че няма нищо интересно по тези теми на български и много се разочаровах, тъй като аз лично най-много съм научила точно от видеоклипове, но на английски.

Не беше честно българите да нямат един добър влогър в тази област, затова го създадох. Защото реално аз съм повече добър актьор и презентатор, отколкото най-вещия в сферата астролог и метафизик. Но се старая, уча редом със зрителите си най-полезното и смятам, че успявам да отсея и предам.

- Кое е по-трудно – да четеш и анализираш личната си карта или да четеш картата на друг човек?

- Собствената. Но аз и не го правя много, предпочитам просто да живея и от време на време да се подсещам какво има в картата ми. Правя нещата в обратен ред – в посока от житейския ми опит към положенията в картата, а не от картата да прехвърлям в живота ми, защото човек твърде лесно може да се сугестира сам.

Би трябвало да изживявам един много тежък квадрат на Сатурн и Нептун в момента, но явно това не се случва. Защо? Защото дори не знаех за него до преди няколко дни, а когато за пръв път разбрах, още докато четях информацията, започнах да усещам тежест. И просто не продължих.

Фокусът ти определя реалността - ако се фокусираш върху негативното, това ще виждаш всеки ден. Затова предпочитам да си сложа едни здравословно неутрални, но все пак бледо розови очила и докато съм с тях, вярвам, че нещо ме пази.

- Какво би посъветвала хората, които започват да драматизират или да се сугестират, след като са били при астролог и са научили някакви неща за себе си, които не съответстват на очакванията им? 

- Ако се познават и са хора, които се впечатляват лесно – просто да не си го причиняват. Аз самата съм такава и знам как определени изречения се запечатват в главата ми за месеци, дори години напред. Затова ако отидеш при някой на консултация - астролог, психолог и т.н., в момента, в който започне да ти говори неща, които не резонират с теб или те карат да се чувстваш все по-зле и все по-обречен, ти трябва да станеш и да си тръгнеш. Просто си тръгни.

Да стоиш там не води до разширение, осъзнаване и намиране на вътрешната сила. Дори когато се говори за "лоши неща", фокусът на терапевта е да ти посочи плюса в ситуацията, а не минуса. Не можеш да позволяваш на някой да контролира и съсипе живота ти по този начин.

Същото е когато четеш книга или присъстваш на семинар, лекция или дори това – да четеш интервю в сайт – всичко, което не те кара да се чувстваш добре и не те вдъхновява, спри да попиваш. Не ти дава нищо.

- Ти би ли казала на твой клиент, който си прави при теб индивидуална консултация, всичко, което забелязваш?

- За мен да си астролог е точно толкова отговорна работа, колкото да си лекар. Хората, които идват при теб ти вярват и търсят помощта ти. Трябва да си напълно наясно и да поемеш отговорност, че нещата, които ще кажеш на някого - той най-вероятно ще вземе присърце.

При мен са идвали хора, с думите: "Ужас! Какво да правя? Една астроложка ми каза, че никога няма да се оженя!" Аз съм ужасена, че някой може да причини на другиго такова нещо. Ако наистина има такива показатели в картата на даден човек, че да кажем ще има проблеми в личните си отношения, откъде знаем дали душата не е избрала това нещо с цел?

Ако е така, астрологът е нужно да фокусира човека върху по-голямата картинка, вместо върху невзрачните детайли. Щом в едно се усеща липса, в другото тя ще се компенсира. 

- Тогава за какво служи астрологията на хората практически?

- За да разберат да не си хабят времето с неща, които не са полезни и продуктивни за тях в този живот. Защото имаме навика да следваме стари модели от предишен живот. Човек идва с тези знания и способности, те инстинктивно му се отдават много лесно и той започва да ги следва.

Мисли си "Това го умея много добре, но като го правя хората нещо не ми се кефят и като цяло - нещо не ми върви. Не разбирам! Та аз съм гениален певец / творец / писател / изобретател!" Но ти си бил това цял един живот. Както при мен - с Южен възел в Рак, аз съм била перфектна домакиня и майка и много дълго време се опитвах да построя и сегашния си живот по този начин - да шетам вкъщи, всичко да ми е подредено, красиво, уютно, да готвя постоянно, да гледам дете.

По един или друг начин, тези неща ми се случиха и изведнъж разбрах, че не се чувствам добре да правя нито едно от тези неща за повече от седмица. Усещах напрежение, колкото и да желаех да продължа да го правя. Защото в сегашния си живот съм точно отсреща. В зоната на Козирога.

Това не означава, че не трябва да имам семейство, но ако имам – то няма да ми бъде приоритет, както е било в предишния ми живот и е хубаво да знам това по-рано отколкото по-късно. Именно по същата причина смятам, че хората трябва да видят каква е главната им посока и да спрат да тъпчат на едно място. 

- Отключва ли астрологията повече страхове в хората?

- Да, защото българите специално сме склонни към фаталистично мислене – нещо в народопсихологията ни е. Плашим се или сме просто отявлено скептични към астролози, психолози, врачки, баячки и други "побъркани" хора. Хем искаме да ни кажат какво виждат, хем после "О, това не трябваше да го чувам!" и започваме сами да си вкарваме тежки, кошмарни мисли в главата, които от своя страна се материализират накрая, защото ги храним ежедневно.

Не си струва да дълбаем в нещо, което не ни обогатява, пак казвам. Всеки е виждал знака за Ин и Ян. Няма само черно, винаги има една бяла точица в черната половина. Когато се доближаваме до черното, ние трябва да се фокусираме върху точката бяло вътре. Ако няма точка бяло вътре, няма защо да се занимаваме с това конкретно черно. Просто е. 

- Доколко един астролог трябва да бъде и психолог? Повдигам този въпрос, защото хората отиват с много отворено съзнание при един астролог, но пък невинаги са подготвени да възприемат всичко, което ще чуят за себе си.

- Един астролог е нужно да бъде на 110% психолог. А лично за мен - добрите психолози ти счупват главата, когато отидеш при тях. Те не са там, за да те потупат по рамото и да ти кажат, че всичко е наред.

Така и в астрологията има неща, които трябва да се преодоляват и да се борят. Просто за мен е важно, както обясних вече, да не показвам черното без скритото бяло в него. 

Разговорът с Ванеса продължава след снимките.

{GALLERY}

- Коя е днес Ванеса и по кой път избира да продължава развитието си? Астрологията е крайна дестинация, спирка или превозното средство до следващата?

- Астрологията е спирка със сигурност. Аз винаги ще я използвам и ще продължавам да се занимавам и да качвам клипове по темата, но в същото време това не ми е достатъчно. Като един Юпитарианец аз съм more, more, more (разперва доволно ръце, бел.ред.) и при всички положения няма да чувствам, че давам достатъчно на хората, ако остана просто астролог. Усещам, че мога повече. 

- Как се чувстваш от факта, че си толкова млада, а за отрицателно време засенчи някои от най-известните астролози в България?

- Астролозите в България ме ненавиждат. Истинските астролози. И аз съм напълно съгласна с негодуванието им, защото сама лично не бих си сложила титлата астролог. Това ще означава, че знам всичко по темата. Искам да се занимавам с астрология само колкото ми е интересно, нужно и усещам обогатяващо, вместо натоварващо.

А на мен ми става интересно от време на време и просто го споделям с хората. Има хиляди термини, които не знам. Има хиляди неща, които са елементарни и не знам. Сигурно по някои въпроси знам по-малко от теб! Аз не съм типичният астролог, нито типичният психолог. Но съм практик. И всичко, което научавам – практикувам, и ако работи за мен – то ще работи и за някой друг. Чак тогава избирам да го споделя. 

- Знам, че ти предстои издаване на книгата "Моята приятелка паническата атака". Какво те вдъхнови да напишеш точно тази книга?

- Отново фактът, че такава не намерих на български, когато аз имах нужда. Също така грешната представа на повечето хора за това състояние - а именно, че те ограничава и спира прогреса ти и буквално те инвалидизира.

Спомням си една от последните ми по-силни панически атаки, случи се докато бях на работа и дойде като гръм от ясно небе. Защото бях страшно щастлива с живота си в този момент. Появата ѝ ми показа, че е време да спра да работя работата, която обичах и това е една от главните теми на книгата – че паническата атака е като компас, който те направлява и ти казва: "Супер, това беше интересно, но хайде стига толкова вече, защото нямаш толкова много време за офлянкване. Тази работа беше близо до твоето нещо, но не е твоето нещо. Време е да го откриеш и развиеш. Сега."

Схванах намека и паническата атака "бум" изчезна, нямаше дори повторни "трусове". Тя винаги ще се появява, когато не вървиш по твоята си пътечка, независимо дали си нещастен по друга или заблудено щастлив по трета.

Паническата атака те побутва и ти казва: "Малко встрани, мръдни се малко". Книгата не е само за паническите атаки обаче. Тя е за ежедневните тревожности, как да вървим в правилния път и как да се насочим към нашето нещо. 

- Коя е следващата спирка след книгата?

- Пиша втора в момента, на друга тема, казва се "365 дни любов към себе си". В момента съм на 72-73 ден и е доста… доста трудно.

- Преживяваш ли лично тези 365 дни любов към себе си?

- Абсолютно, представлява нещо като дневник, в който пиша през ден, през два. Хората си мислят, че е лесно да обичаш себе си, дори егоистично. Някои дори си мислят, че трябва да бъдеш задник с всички останали и така обичаш себе си.

Колко са далеч от истината само... В момента всичко, което правя в живота си е направлявано от един въпрос: "Какво би направил на човек, който обича себе си"? Разбера ли, правя го. В някои случаи е най-лесното решение, но в други е най-трудното.

Тази книга показва какво би се случило, ако направляваш живота си изцяло на база любов към себе си, и ако проработи и след една година имам наистина по-добър живот, това би било много полезно за хората. Ако не проработи, пак добре, защото само аз ще съм си загубила времето, но пък ще съм спестила малко горчив опит на всички останали. 

- За теб каква е връзката между любовта към себе си и любовта към човека до теб?

- Едно и също нещо е, за мен. Човек, който обича себе си, не може да навреди на друг човек и не може да го накара да страда. Всичко рекушира. 

- Какво може да ограничи свободата ти?

- Уау (смее се с глас, бел.ред.). Имам чувството, че всичко в момента. Очакванията. Когато някой очаква нещо от мен, аз вече се чувствам затворена в неговите представи за мен. Аз съм аз и решавам какво да бъда във всяка една секунда.

Не мога да се съобразявам с това, че някой смята, че Ванеса в момента е същата като Ванеса от вчера, онзи ден или дори преди пет минути. Това ме ограничава най-много - какво хората си мислят, че вече съм и фактът, че не могат да свикнат с флуидната ми идентичност.

- А плащаш ли на общественото мнение и какво хората мислят за теб?

- На всеки му пука в крайна сметка, няма какво да се правим на големи и да викаме с пълно гърло "Не ми дреме!". А и аз искам да ми пука. Въпреки това водещо в решенията ми винаги ще бъде какво чувствам аз, но в същото време се старая да не е в ущърб на някой друг.

- От какво те е страх най-много?

- Страховете ми не са свързани с нищо, което е… земно. Всичко, което съществува, аз съм окей с него. Дори съм готова да го преживея. Най-големите ми страхове са самите страхове в главата ми. Като например солипсизма - идеята, че всичко е плод на въображението ти. 

- Обичаш да провокираш – с пиперливи изказвания, с различен външен вид. Какво мислиш за провокацията?

- Явно хората си мислят, че го правя нарочно. Не смятам, че съм провокативна, просто явно имам топките да кажа нещата, които другите така или иначе мислят, но не искат да споделят публично за да не бъдат съдени. Но дори и за тази си "храброст" нямам заслуга – имам Луна и Меркурий в Овен и нямам проблем да казвам нещата такива, каквито са.

Това, сега се замислих, е друго нещо, което ме ограничава - хората обичат да ме държат отговорна за неща, които съм казала в миналото, а когато имаш тази комбинация в картата, това те кара да изплюеш първото нещо, което ти дойде на акъла. Често така пиша в блога си. След два часа го прочитам и си казвам: "Ама аз изобщо не съм съгласна с това, Ванеса".

Но никой не го знае, всички мислят, че Ванеса е това, което е написала там. Това… настроение, което съм запечатала. Докато това не е така. Мога да върна на това мнение или дори да го опровергая в следващия ми пост, във всеки един момент аз съм в движение. Не мога да закотвя мнението си и ако това хората разбират като "да бъдеш човек на думата си", то значи аз със сигурност не съм човек на думата си. Но и не се стремя да бъда, би било убийство.

- А тогава човек на какво си?

- Човек на промяната.

- Ако можеш да си планета от Слънчевата система, коя най-много би искала да бъдеш и как би повлияла на света с тази си енергия?

- Първо си помислих Нептун, Венера, Плутон… но осъзнах, че като Риба, съдържаща в себе си всички 12 знака преди себе си, не мога да се спра само на една. Аз искам всичките планети! Аз съм всички планети! 

- Благодаря ти за разговора! Успех с издаването на книгата!

- И аз благодаря!

Може да последвате Ванеса на нейната страница: Facebook.com/vansastrology.