Голямото его ни превръща в безсърдечни и безлични хора

Живеем в свят, в който преобладаваща част от хората имат високо его. Егото засенчва всичко и отнема чувството ви за рационалност. Принуждава ви да правите всичко за себе си. Ако приемем, че самочувствието и увереността са задължителни, за да оцелеем в този голям шарен свят, то егото, приятелю, е нещо, което ще ни разкъса.

На всяка цена се стремим да докажем правотата си.
Нашето его е толкова голямо, че ни кара да вярваме винаги в правотата си и да намираме останалия свят за грешен. Това, което казваме, трябва да бъде чуто на всяка цена. Огромното его ни прави ядосани и неспокойни, докато не спечелим успешно спора, поне в нашите собствени очи. 

Егото ни прави безразлични и безсърдечни. 
Състраданието не е нещо, което ни идва естествено. Не сме в състояние да мислим за позитивните страни, защото предпочитаме да се фокусираме само върху най-лошото у хората. Търсим го, а търсейки лошото, го вадим и на показ.
В крайна сметка реагираме първосигнално, без да влагаме разбиране в цялата ситуация. 

Егото изтласква всички любими хора. 
Суровата истина в живота е, че никой не иска да бъде приятел с егоистичен човек. Егоистичният човек не обича да му се казва, че прави грешки и е винаги склонен да приема прекалено сериозно обратната връзка. Никой не иска такива хора в живота си, защото справянето с тях е стресиращо, а често и като това да блъскаш главата си в бетонна стена.

Прави ни несигурни и конкурентни по нездравословен начин.  
Изследванията показват, че егото генерира мощни емоции и може да ви накара да искате да навредите на останалите. Променя ви и пречи да желаете най-доброто на приятелите или познатите ви. Не се радвате на техния успех. Несигурността превзема чувството да мислим обективно. Имаме усещането, че едва ли не всички са в заговор против нас.
Егото ни спира да учим нови неща.  

Твърде голямото его ни прави упорити. Не искаме да се вслушваме в никого или да получаваме съвет. Това ни спира да поискаме помощ от хора, които може би знаят дадено нещо по-добре от нас. 
Застава на пътя ни към израстване.

Голямото его ни прави прекалено егоистични за любовта. 
Нашето его ни пречи да изложим уязвимата си страна, защото не искаме да поемем риска да се изправим пред отхвърляне. Ние не поемаме рискове или шансове, които биха могли да променят живота ни към по-добро, защото сме твърде погълнати от доказването на собствената си позиция. Тайно продължаваме да чакаме другите да дойдат при нас и докато се осъзнаем, вече е късно. По този начин пропускаме невероятни хора или дори по-лошо, отчуждаваме ги.

Егото ни прави нещастни. 
Егото отнема важни неща от живота, отблъсквайки близките от нас. Влияе върху начина, по който живеем качествено. Спира ни да се справяме с разочарованията и трудностите по правилния начин. Дори не осъзнаваме, че егото ни кара да критикуваме всичко. Превръщаме се в заядливи личности, а това ни пречи да се наслаждаваме на малките радости в живота.