Една друга събота вечер
Последната събота вечер, 01.12.2018 г., беше обичайна, но и различна. Имаше своите чаша червено вино и книга, но виното беше в столичен клуб, а книгата в ръце - новата стихосбирка на Цвета Тодорова - "Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш".
Държа това най-ново бижу, с което се сдобих, и мислено се връщам към премиерата му - вечер, изпълнена с много вълнение, чувства (всеки откри себе си измежду редовете на прочетените стихотворения), хумор, сълзи и усмивки, изкуство. Все още ли не познавате Цвета Тодорова? Веднага ще променя това!
За пръв път прочетох нейни стихотворения преди няколко години, а стихотворението "Навици" ми е любимо и до днес. Признавам, че поезията остава встрани от мен, тъй като често не успявам да я разбера. Винаги когато успея обаче, това е защото ме е докоснала истински и ме оставя без думи. И точно такъв е случаят с тази на Цвета Тодорова. Не съм спирала да се удивявам от нещата, които пише, а когато разбрах, че тя е само на 22 години, силно се изненадах. Толкова млада, а същевременно и толкова силно въздействаща!
Посланията, които изрича, успява да събере само в няколко реда, а понякога и само в няколко думи. След като вече знаех коя е, побързах да се свържа с нея, за да изкажа възхищението си. "Написала си ми толкова хубави неща, че дълго се чудих какво да отговоря", каза тя. Оттогава (последните две седмици), нямах търпение да дойде 1 декември, за да присъствам на премиерата на първата й стихосбирка и да се запознаем лично.
Настанила се на първи ред, с трепет и усмивка зачаках събитието да започне. Запознах се с Цвета преди да се качи на сцената. Веднага се сети, че всъщност вече се познаваме и също се зарадва. Сподели ми, че е много развълнувана и леко притеснена. Надявах се с думите си да й вдъхна кураж, защото самата аз, като човек, който е бил на сцена, знам колко трудно изглежда в началото, и как всичко като че ли си идва на мястото, щом застанеш пред всички, които са дошли заради теб.
Бях убедена, че няма за какво да се тревожи - от 10 години тя пише и публикува стихотворенията си в социалните мрежи, хората вече добре я познават чрез творчеството й и много я харесват (в което е и целият смисъл; клубът беше пълен). Напълно единодушно се съгласихме (като две цветя), че това си идва с името.
След като ми подписа книжката, побързах да видя посланието (което споделям и тук) и да я разлистя до последната корица. Усмивката за миг не слезе от лицето ми. Красивите думи, които ми беше написала, стиховете и уникалните илюстрации, дело на друга млада и много талантлива дама, ме накараха да преоткрия част от себе си. После дойде и началото на вечерта и аз се оказах права - нямаше за какво да се тревожи!
Цвета, нямах търпение и се радвам, че се запознахме! Благодаря за позволението да споделя публично впечатленията си от тази вечер. Щом харесваш High View Art, мисля, че е прекрасно, че ще ги прочетеш именно тук. Както вече имах повод да ти кажа, ти не просто гориш в това, което правиш, но и запалваш всичко около себе си. Благодаря ти, че сгря душата ми в тази студена декемврийска вечер. Никога не съм усещала зимата по-топла!
