Две любовни истории на неизвестни хора от древността, които и днес будят възхищение и малко завист

Дали признавате или не, но всички ние се надяваме да преживеем поне една силна и разтърсваща любовна афера, да оцветим живота си със съвършената любовна история. Такава история, която със силата на емоционалния си заряд да ни вдъхнови да покажем пред света най-доброто от себе си, а поколенията ни да разказват за нея.

"Обичам те до смърт", "Ще те обичам вечно", както и обетът при бракосъчетание "Докато Смъртта ни раздели" недвусмислено показват линейната връзка между Любовта и Смъртта. Трагичното очарование на драматични любовни истории през годините е вдъхновявало поети, художници и драматурзи. Любовните слова на не един велик за времето си човек – политик или артист, са достигнали до нас като пример за изразяване на искрени и дълбоки чувства.

Ще ви разкажа две истории, два примера – доказателства за съществуването на "вечна любов". Участниците в тях са живели преди векове, а историята за тяхната любов е преминала отвъд физическите граници на времето. Разтърсващите чувства на тези хора разкриха за нас археолозите, достигнали техния свят в тяхното време. Нетрадиционната гледна точка към непреходната сила на чувството, наречено "любов" ще ви пренесе на изток през няколко столетия.

Съвършената любов, запечатана с 2800-годишна целувка

Любовта е съществувала винаги и на всякъде, а археолозите и историците потвърждават това заключение. Откритите в археологическа експедиция в Северозападен Иран останки на мъж и жена, слели се в целувка преди смъртта, е вещественото доказателство за неумиращата сила на любовта.

Особено интересен е фактът, че възрастта на намерените останки се оценява на почти 3000 години! Тази романтична находка е открита в местност, наречена Тепе Хасанлу (Tappeh Hasanlu), където преди хиляди години е съществувал древен град с това име.

След като е оцелял от няколко инвазии на чужди нашественици, градът е бил окончателно унищожен от мащабен пожар през IX - ти век пр. Хр. Историците стигат до заключението, че най-вероятно градът е паднал пред атаката на армията на Урарту - древна държава в Югозападна Азия. Както при всички войни в древността, част от жителите на града са били убити, други отведени в робство.

В продължение на столетия руините на Тапа Хасанлу потъват в забрава и запечатани от времето достигат до нас съхранени, за да разкажат трагична история. Така през 1972 г. при археологически разкопки учените са открили много ценни за историята и науката предмети тук.

Но най-необичайната находка е двойка скелети, които привличат специалното внимание на учените. Анализът на костите разкрива, че те са загинали във фаталния за града пожар. Очевидно осъзнавайки, че няма да могат да избягат заедно и да се спасят, влюбените са се слели в целувка, за да се превърнат в още едно доказателство за безграничната сила на любовта, над която нито времето, нито някаква друга сила има власт.

Вечната любов, описана в поема на 500 години

"Просто не мога да живея без теб. Просто искам да отида при теб. Моля, отведи ме до мястото, където си ти." Това са някои от докосващите думи от писмото на бременна жена, което лежи на гърдите на починалия й съпруг в продължение на почти половин хилядолетие.

Поетичното емоционално писмо е открито върху мумифицираното тяло на Юнг тае (Eung-tae), член на древния корейски клан Goseong Yi, при археологически разкопки на гробница в околностите на град Андонг, Южна Корея през 1998 г.

Писмото е адресирана до "Отецът на Уби" и е написано през 1568 г. сл. Хр или близо 30 години преди Шекспир да разкаже своята любовна трагедия за Ромео и Жулиета, която покори света.

Чувствата между тази двойка и любовното писмо, написано от жената, и днес карат сърцата ни да туптят по-бързо и стимулират въображението ни 500 години след смъртта на двамата влюбени. Силата на въздействие на това любовно писмо и драматичната история зад него са вдъхновили написването на няколко романа, игрален филм и либрето на опера.

Трагичната раздяла и силната любов на бременната съпруга към нейния любим и нероденото им дете, описани в едно от 13-те писма, открити в гробницата, привличат интереса на археолозите и на обществото. Именно това писмо, живялата преди пет столетия жена, е поставила на гърдите на мъжа си.

Красивата дълбочина на чувствата й не се изчерпва само с написаните стихове, тъй като до главата на Юнг-Тае археолозите са открили опакован в хартия пакет, който съдържа плетени обувки, изтъкани от нея от конопени нишки и собствените й коси. Днес това може да изглежда необикновен дар, който съпътства погребение, но препратки в корейската литература ни убеждават, че за епохата си се интерпретира като символ на любовта.

Ето и текстът на писмото, което е преведено на английски през 2000 г . Оригиналът се пази в Националния Университет "Андонг", Южна Корея

1 юни 1586 година

"Винаги си казвал: "Скъпа, да живеем заедно, докато косата ни не стане сива и да умрем в един и същи ден. Как можа да си отидеш без мен? от мен?"

Как донесе сърцето си към мен и как донесох сърцето си към теб? Всеки път, когато лягахме заедно, си ми казвал: "Скъпа, дали има други хора, които се обичат един друг така силно като нас? Как можа да оставиш всичко това и да ме изпревариш?"

Просто не мога да живея без теб. Просто искам да отида при теб. Моля, отведи ме до мястото, където си ти. Не мога да забравя моите чувства към теб и в този свят скръбта ми не знае граници. Къде бих сложила сърцето си сега и как мога да живея с детето, което ти липсва?

Моля те, прочети това писмо и ми отговори подробно в сънищата ми. Защото искам да чуя в детайли посланието ти, пиша това писмо и ти го предавам. Погледни ме отблизо и говори с мен.

Когато родя детето в мен, кого трябва да нарича баща? Може ли някой да разбере как се чувствам? Под небето няма друга такава трагедия.

Ти си просто на друго място, а не в такава дълбока скръб като мен. Няма граница и край на скърбите ми, които аз описвам. Вярвам, че мога да те видя в сънищата си. Ела при мен тайно и се покажи. Няма граница на това, което искам да кажа, и спирам тук."

Любовта е чувство, за което няма бариери и граници, не може да бъде ограничена нито от смъртта, нито от времето. Със своя емоционален заряд тя може да разтърси душите на хората столетия по - късно. В каквото и да вярва човек, със сигурност може да потвърди, че хората губят ума си и днес, когато се влюбят - точно толкова дълбоко и безразсъдно, както и преди хиляди години.

И заради непресекващия стремеж на човечеството всеки да изживее своята изключителна любовна история, примерите от миналото будят не само възхищение, но и мъничко завист.

По материали от archaeology.org, koreaboo.com и dailymail.co.uk.