Да си "хванеш" изгрев

Когато човек иска да си "хване" изгрев трябва да бъде търпелив. Както, разбира се, се случва с всяко хубаво нещо.

"Хващането" на изгрев си е един много специален и доста сложен процес на проследяване на отделни фрагменти, появяващи се един след друг съвсем за кратко и само ако си много търпелив може да видиш превръщането на здрача в разсъмване.

Някои ще кажат, че това е едно и също, но съвсем не е. Може би разликата е само нюанс, едно малко разсейване, което сме пропуснали в нетърпението да видим изгрева. Не е ли това вечно нетърпение причината да пропускаме онези съвсем дребни детайли, които различават две привидно близки неща едно от друго?

Може би само едно дребно разсейване ни пречи понякога да бъркаме обичта с харесване, амбицията с мечтата, омразата с неудовлетвореност, любовта с егоизма.

Простите неща се оказват винаги най-сложни. Както да си уловиш изгрев. Защото изгревът не е само да видиш слънцето, което вече се показва. Това е всичко онова, което е преди и след появата на слънцето.

Това е всичко онова, което звучи преди и след и трябва да чуеш с душата си. Когато имаш всичко от преди и след във всеки един отделен фрагмент, може да кажеш, че си "хванал" изгрев. Озвучени и оцветени в слънчево, преливания. Различни с всеки звук, с всеки миг...

Из "Кафе на разсъмване", Македонка Шутова