Да съзерцаваш бялото
ДА СЪЗЕРЦАВАШ БЯЛОТО през върха на някоя горска елха,
да се сипе сняг наоколо и нека да е на годината края,
да има горещ чай и хляб,
младо вино,
което да стопля дъха,
между два камъка огън
и снежинки да падат
с послания
от Безкрая.
Да имаш покрив, когато виелица вилнее вън,
да имаш дърва, а в жаравата – кестени едри,
една китара,
която да изпълва света с тих звън
и нека да е края на тази година,
нека да е
декември.
Да почувстваш възторг, да почувстваш вселенска любов
и прилив на радост, която в теб да извира,
е знак, че отново
сърцето ти ражда Христос
и мигът те изпълва с благодат,
мъдрост
и сила.
Дарявай я, дори да не стига – ти я дай –
на отчаяните, на бездомните, на всеки самотник
в заскрежената вечер –
този свят понякога тъй прилича на ад,
а всъщност е рай,
на който,
докато имаш надежда,
си обречен.
