Да надскочиш себе си
Едно от най-страшните неща за човек е да надмогне себе си. Да надвиеш себе си е най-трудната битка на живота ни.
Понякога съдбата ни поставя в своя къпан, понякога ние сами го правим. Има фактори, които не зависят от нас. Често пъти именно това ни изважда от релси и ни вкарва в състояние на постоянен страх, отчаяние, отдръпване от света. Започваме да страдаме сами… Има неща в живота, които са необратими, но има и такива които изискват много труд, много борба – но са обратими.
Човек трябва да се съсредоточи в тях, за да бъде от полза за себе си и за околните. Понякога животът ни изпраща различни болести или събития, които да ни научат на самодисциплина. За да се справим с тежкото събитие, което ни е сполетяло, сме длъжни да надскочим себе си. Най-трудната част е това. Всичко останало започва да се случва в мига, в който сме надживели страховете, в които сме вярвали на сто процента.
Започваме да усещаме, че живеем едва когато излезем от познатата си зона на комфорт. Винаги е страшно, всяка промяна и всяко ново начало е страшно. Но в това се корени смисълът.
Да преодолеем себе си е нещото, което ни изгражда като личности. Това, което ни показва какво всъщност ни готви животът. Да се отчаем и пуснем по течението винаги е най-лесния, но не и най-смисленият избор. Ние се развиваме през целия си живот и болката, която ни сполетява е част от цялото пътуване. Тя ни променя, прави ни такива, за каквито сме били родени. В болката има смисъл. В борбата също.
Животът ни се дава веднъж и ние сме длъжни да го изживеем по най-наситения с емоции и преживявания начин. Да се борим със себе си, за да прескочим страховете си, носи след себе си много моменти, които със сигурност не бихме забравили. А спомените и чувствата са единствените богатства, които никой не може да открадне от нас.
Често гледаме към живота на някой друг, който ни се струва смел, безстрашен и ни се иска да бяхме на негово място. Можем! Можем да сме, на което място пожелаем, стига да преодолеем собствените си ограничения и страхове.
