Да, харесва ми да бъда луда!

Харесва ми да бъда луда! И всички да ми казват да се променя.

Харесва ми да мечтая! Дори и да ми казват всички да се приземя.

Харесва ми да се усмихвам! Дори това да дразни много хора.

Харесва ми да бъда странна! Дори с това да карам всички да ме гледат с изненада.

Харесва ми да съм в моят свят! Дори за всички други той да е безинтересен.

Харесва ми да съм още жива! Дори много други да не гледат на животa като мен.

Харесва ми да задържа в себе си детето! Дори и да ми казват да порасна с възрастта.

Да се влюбвам...

Да обичам...

Да любя...

Да плача...

Да ме боли...

Да мърморя...

Да оживявам...

Да прегръщам ...

Да прощавам...

Да искам прошка...

Да вярвам в доброто...

Да очаквам...

Да имам приятели...

Да слушам музика...

Да бродирам...

Да творя...

Да се обогатявам вътрешно...

Да се сливам с природата...

Да летя в облаците...

Да искам да променя света...

Да живея...

Да чувствам...

И ако не ти харесва в къщата на душата ми, излизайки затвори вратата със сила... за да чуеш трясъка и усетиш студеният полъх от затварянето й... може й да се събудиш.

Не всяка душа може да бъде разбрана, но трябва да бъде уважавана.

T.Kandileli