Да бъдеш или да не бъдеш?
Тази дилема със сигурност се върти в главата на всяка абитуриентка.
„Да бъдеш или да не бъдеш ... със силикон”, „Да бъдеш или да не бъдеш ... с лимузина”, „Да бъдеш или да не бъдеш ... с екстеншъни” ... и още хиляди „Да бъдеш или да не бъдеш” екзистенциални решения, които трябва да вземе една бъдеща съвременна дама.
Само, че наистина ли порасналите днешни момиченца са бъдещи дами или сбъркани клонинги на едно порнографско общество? Дали момичетата са виновни за ежегодната ескалиращата неморална пошлост, която ни залива покрай т. нар. балове или са виновни обществото, средата, семейството?
В природата съществуват феномени за приспособяване и оцеляване – хамелеонство, симбиоза, мимикрия, все способности на организмите за адаптиране, благодарение на които те могат да преживяват в променящите се условия на средата. Например женските индивиди са по-склонни към мимикрия в сравнение с мъжките, защото те в по-голяма степен се нуждаят от защита, тъй като тялото им е по-привлекателно за враговете.
Независимо от нивото ни на еволюция, хората оставаме подвластни на природните закони и след стотици хиляди години на развитие и израстване. Първичният инстинкт за оцеляване и запазване на вида са водещи при всеки организъм. Младите женските индивиди се борят да оцелеят в днешното обществото, като се подчиняват на природните закони. Явно средата до толкова се е променила, че разбиранията за морални ценности, естетика, загатната еротика и сексапил са прескочили на друго ниво за абитуриентките, ниво, което е следствие на приспособяване и осигурява продължението на вида. В общество на безпардонност, вулгарно и агресивно ревю на плът, идолизация на кича и липсата на уважение към собственото „Аз”, за да привлекат вниманието на мъжките индивиди, женските изпадат в трагикомичните капани на самозвани гримьорки и шивачки. Прическата и гримът са копия от стайлинга на порно-актриса, роклята е аматьорско решение на безвкусен дизайнер, поведението е на евтина проститутка. А всичко приключва в крайна сметка за една вечер, още преди да е ударило полунощ. И след това живота продължава. И остават горчивия привкус на дълбоко скритото чувство на съмнение, че нещо е отлетяло безвъзвратно, че нещо е пропуснато, без дори да бъде опитано. Това всъщност е сантименталната неусетна носталгия за сбогуването с детството, авантюристичния плам на порастването и съзряването, приятния гъдел в стомаха от романтичното усещането, че всичко хубаво тепърва предстои, топлината, която се разлива по цялото тяло от прикритата интимна целувка на ученическата ти любов.
1,2,3,4 .... и така започва броенето на абитуриентките на „идеалните” мъже, които ще минат през живота им. До колко ще продължат да броят, зависи от тях самите!
Снимки: http://www.sxc.hu
