Болезнената суета на жените-падонг
Ние, мъжете, често не си даваме сметка за всекидневните усилия, които са необходими на нежната половина от човечеството да поддържа своята красота. По различните географски ширини жените имат своите специфични методи и средства да изглеждат винаги добре и да радват очите на мъжките индивиди. Арабките очертават очите си с червен въглен, във Франция аленочервените устни са хит, а в Далечния изток дамите имат навика да пудрят лицето си, което им придава прозрачнобял цвят.
След това много кратко околосветско пътешествие из дебрите на женската суета, бих искал да попътуваме към една не толкова позната земя, отдалечена на високо плато в провинция Шен (Мианмар). Там живеят едни истински дами, които като грациозни лебеди извиват шия над всекидневните проблеми и немотията. Това са жените-падонг.
Тези създания намират най-висшата форма на красотата в металните обръчи, които слагат на вратовете си. Според вярването на падонг, всеки един такъв пръстен има сакрално значение и ги доближава до Буда. Още в най-ранна детска възраст те поставят своите първите 10 ринга, нещо като своебразно въвеждане в света на жените-жирафи. Всяка една уважаваща себе си падонка през целия си живот трупа върху себе си не пудра, руж, червило или спирала, а метал, за да може да се нарече красива.
Красотата изисква жертви, нали? Или както казва народната мъдрост: "трай, бaбо, за хубост". А тази хубост наистина има своята много висока цена. Металът деформира прешлените, а гръдният кош на жените-жирафи се смъква надолу. Усвоените им грациозни движения се дължат на факта, че те едва се движат, с течение на времето вратните им мускули напълно атрофират. Заглъхналият им глас сякаш излиза от дълга пещера и човек трябва да се напрегне, за да чуе и без това загадъчния им език.
Тези мианмарки са неспособни дори да пият вода от чаша и са принудени да си набавят животворната течност чрез бамбукови сламки. Непосилна задача е да наклонят глава и се хранят предимно с каши, които са лесни за преглъщане. Жените-падонг заменят меките чаршафи и възглавничка с дълги дървени трупчета, защото в противен случай има опасност да се задушат. Е, явно този колоритен външен вид струва доста скъпо... Много по-скъпо от тези 3 долара, които въпросните дами получават от любопитните туристи за всяка снимка с тях. С тези скромни приходи те осигуряват прехраната на своите многолюдни семейства за месеци напред.
Мислите в съзнанието ми ме върнаха отново към познатите земи на Стария континент. Какво ли ще стане, ако европейките сметнат за модерно да станат последователи на жените-падонг? Чудя се дали родните красавици са склонни да носят освен тежките силиконови импланти и 15 килограма метални обръчи на вратовете си…