България се познава още от небето

България се познава още от небето. От високо. Както само самолетите и птиците го виждат. Изведнъж небето става по-синьо, земите отдолу все по-зелени, ярко зелени, всички нюанси на зеленото. Изведнъж слънцето заблестя и засвети по-иначе.

Енергията е чудно нещо, докато си го помисля и съобщиха, че кацаме. Сърцето не ме излъга и този път.

Всичките тези по-цветни земи, по-високите и горди планини, по-яркото слънце.
Ами, наше си е.

Едно слънце ни огрява, едно небе ни гледа отгоре, но над България всичко е по-иначе.

Познава се веднага. Човек усеща пределите на родината си дори и по облаците в небесата ù. Където и да пътува човек, където и по света да премести дома си, той носи живота със себе си.

И това, което е в сърцето му. И елементите, които съставят душата му. И любовта му. И гледните точки по всички въпроси. И мислите. Така си ги носи, че познава сякаш майката на живота си отгоре, от птичия поглед, откъдето дъждът идва.

В този живот аз винаги ще бъда толкова влюбена в тази ми майка, че мога да я позная само по мириса ù. Мирис на липа и рози, детски смях, живот, който кипи от всеки ъгъл, хора със съдби, изрисувани върху челото и в очите им.

София е една прекрасна дама, малко прашна, с изписана съдба по фасадите ù, с незабравима слава, с любов по всяка крива плочка, всяка жица по облепените в реклами стълбове и наведени от спомените лампи.

Лампи, които бдят над поколения софийски съдби. София е най-голямото ми вдъхновение и муза. От всички изминати пътища по земята, най-любим ми е този към София.

София е картина, история, обич, мъдрост шикозно облечена, с будни и живи очи, които никога ама никога няма да остареят, докато тази прекрасна душа бива все тъй обгрижвана като ябълка в градина от любовта ни.

Автор: Лора Петрова Истории от Гардероба