Аз знам, че нищо не знам!

Това наглед просто и кратко изречение крие в себе си много дълбок смисъл. За първи път е използвано от великия философ и мъдрец Сократ, преди повече от 2500 г. в Древна Гърция. Неговият непокорен и вечно буден творчески дух му печели славата на един от най-мъдрите хора в града.

Разговорите му с различни държавници, занаятчии, поети, обикновени граждани, му показват, че всеки един от тях знае по нещо, което самият той не знае. Сократ обаче забелязва, че човек живее в заблудата, че знае всичко и тъкмо това показва липсата на мъдрост. Поради тази причина той се нагърбва със задачата да покаже на обществото, че човек колкото повече навлиза в дебрите знанието, толкова повече се увеличават нещата, които не знае и не познава.

Учел, че знанието е добродетел, твърдейки, че е достатъчно човек да знае що е добро и да върши добро. Аргументите и словото му са били изпълнени с доброта и неподражаема наивност, белег на неговата т. нар. Сократова ирония, която била безкомпромисна пред истината и нейното търсене.

"Аз знам, че нищо не знам" е мисъл, която е изключително актуална за нашето време. Време, в което имаме досег до всевъзможни технологии и разполагаме с богат набор от книги, живеем с мисълта, че можем да знаем всичко, което поискаме, защото то е както е известно да се казва "на клик разстояние". Но нима можем да приемем готовата информация за средство, с което да опознаем себе си?

В интернет можем да намерим много отговори на въпроса "Кой съм аз?", но не можем да приемем нито един от отговорите като напълно валиден за нас самите. Няма как някой философ, писател или мислител да знае кой точно си ти, какъв си, какво мислиш и чувстваш.

Себепознанието е един много дълъг и сложен житейски процес, който продължава до самия край на нашето съществуване. Въпреки това всеки един живее в заблудата, че се познава толкова добре, че нищо не би могло да го изненада. Вниквайки само в истинската същност на тази мисъл бихме могли да разберем, колко всъщност не познаваме себе си.

Още едно нещо, в което не можем да сме сигурни, е произходът ни. Откъде сме дошли, как сме се появили...? Дали Бог ни е създал, или от някакъв незнаен организъм, обитавал водата преди милиони години, дали не сме по-нова "версия" на маймуните...? Много теории, но нито една напълно доказана.

Това отново показва, че няма как да знаем всичко и да бъдем компетентни по всички въпроси. Физиците са достигнали до един отговор, биолозите до друг, а според църквата произходът ни изобщо не е обвързан с науката. Важен е въпросът и за човешкия разум. Докъде се простира той?

Интересно, защо използваме само 30% от мозъка, а останалите 70% къде остават? Защо в мислите на човек винаги има съмнения? Най-вероятно използваме толкова малко от капацитета на мозъка си, защото някой ден, след много, много години други индивиди, по-добри и по-стойностни от нас, ще се появят и ще използват цялата необятна сила, за да създават, а не да рушат.

Въпреки че не използваме целия си капацитет, хармония в природата липсва. Съществуват и изключително надарени с интелект хора, които наричаме гении, пророци или феномени, но те не са достатъчно, за да възстановим хармонията с природата.

Много са въпросите, които възникват при разсъждаването върху тази мисъл. Голям недостатък на съвремието ни е, че живеем в заблуда за много голяма част от заобикалящия ни свят.

Технологиите са ни отнели способността да мислим, а за жалост и да чувстваме. Днес не се стремим ние да знаем нещо, да намерим отговора на даден въпрос сами и затова взимаме компютъра и търсим отговора там. Така постигаме едни временни знания, които след кратък период от време изчезват, защото мозъкът ни е започнал да закърнява, но голяма работа - ще потърсим пак в "Гугъл". Голяма грешка...

За да бъде всичко по-хармонично, всеки трябва да намери своя начин на себеопознаването, било то чрез изкуство, литература или нещо друго, което го кара да чувства щастлив, защото само така може да се нареди част от пъзелът на живота. Стремежът към знание е много важен. Истинско пълноценно, макар и минимално знание, което да остане в съзнанието и което няма да изчезне след като сме затворили страницата на "Уикипедия".

И все пак аз също стигнах до извода, че знам, че нищо не знам. Но това не е проблем, защото другите така или иначе и това не знаят.