Авторското право в епохата на Фейсбук
Колкото и да се опитвам, не бих могла да споделя точния брой на авторите, които са ми задавали въпроса: „А след като напиша стихотворение, какво трябва да направя, за да бъда носител на авторско право?“. Не един, не двама... Отговорът е простичък - абсолютно нищо не е необходимо, тъй като авторското право възниква автоматично със създаването на произведението. Следователно не е нужна нито регистрация, нито удостоверение от държавен орган или пък акт от комисия. В конкретния случай то се поражда с написването на стихотворение и по този начин поставя началото на авторско правоотношение - от една страна е авторът като носител на авторското право, а от друга страна - всички останали, които са длъжни да не нарушават това право.
Важно е да се отбележи, че невинаги авторът и носителят на авторското право съвпадат -възможно е те да бъдат различни лица. Например, след смъртта на автора то се упражнява от неговите наследници (съпруг, деца или родители). В случай, че не е оставил наследници, авторското право автоматично преминава върху държавата, която го упражнява чрез Министерство на културата.
Законът за авторското право и сродните му права не прави разграничение между добри и лоши, качествени и аматьорски творби. Той предоставя еднаква степен на защита на абсолютно всички произведения на литературата, изкуството и науката, стига да са създадени в резултат на творческа дейност, да бъдат продукт на интелектуалните усилия на автора.
За съжаление родното законодателство не гарантира защитата на идеи и концепции, затова кражбата на сюжет и талантливото му развиване в книга не може да се разглежда като нарушение на Закона за авторското право и сродните му права. Споделили идеите си с някой талантлив разказвач, оставате без правна защита в случай, че той реши да напише нещо въз основа на Вашите добре обмислени идеи.
Държа да подчертая, че всяко едно използване на произведение без съгласието или без знанието на автора, представлява нарушение на авторското право и страната, която желае да се защити, първо трябва да докаже, че наистина е автор, което в доста случаи се оказва нелека, а често и непосилна задача. Ето защо е необходимо да бъдете внимателни, когато споделяте творбите си в социалните мрежи, без те да са публикувани преди това на хартия било в периодичния печат или във вече издадена стихосбирка.
Авторът, чието право е нарушено, разполага с гражданскоправна защита, като може да претендира обезщетение за претърпените вреди или възнаграждение (в случай че даде съгласието си произведението му да бъде използвано). Може да поиска нарушаването на авторското му право да бъде прекратено. Компетентен по спора е окръжния съд. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК-свидетелски показания, писмени документи, извлечения от кореспонденция.
Ефективен начин за доказване на авторството е нотариалната заверка. Всеки един автор може да представи пред нотариус свои разпечатани творби, които се поставят в плик. Нотариусът удостоверява, че на конкретната дата пред него са представени определени произведения. Така доказването на авторството пред съда се улеснява значително.
Възможно е, разбира се, самият автор дори да не разбере, че неговото право е нарушено. Тук вече не съществува начин за защита. Затова съветът ми към всички публикуващи поети и писатели и да бъдат по-предпазливи преди да направят своите творби достъпни до неограничен кръг от хора.
